Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
И съпругата, и сестра му се опитаха да протестират, но Линкс остана непреклонен. Дръпна Джори настрани и й даде обяснение, което бе уверен, че ще я задоволи.
— Знам, че можеш да яздиш не по-зле от рицарите ми, но Джейн не е здрава, а освен това трябва да мислим и за Грейс Мъри и бебето. Искам да отидеш с тях и да се грижиш за съпругата ми вместо мен.
— Прав си. За нас ще бъде по-добре да пътуваме с кораб. Не се тревожи за Джейн. Аз съм страхотен моряк и ще се грижа добре за нея.
Когато Линкс се върна в стаята, Джейн сложи ръка на рамото му.
— Линкс, нещо не е наред. Вчера ми каза, че няма нужда да бързаме.
Той се взря в лицето й. Знаеше, че трябва да бъде искрен с нея.
— Отнася се за Брус… Той замина за Скун, за да поиска короната. Ако останем в Шотландия, можем да бъдем обвинени в държавна измяна. — Покри ръката й със своята. — Моля те, не казвай на Джори. Знам колко е импулсивна… Само един Бог може да отгатне какво би направила… Най-малкото ще се разтревожи ужасно.
— Джори ще бъде добре. Тя е много силна.
— По-скоро твърдоглава.
— Семейна черта.
Линкс я прегърна нежно, като внимаваше с раненото й рамо.
— Искам да си легнеш веднага щом се качиш на борда. Тревожа се за бебето и за раната ти. По дяволите, ти изобщо не бива да пътуваш!
— И двамата ще бъдем добре, обещавам ти.
— Идвам с теб!
— Не, Линкс, знаеш, че трябва да се погрижиш за хората си. Само след седмица ще се срещнем в Честър.
— Тогава ще наредя на Томас и Тафи да те придружават.
— О, скъпи, те ща са ти благодарни за това!
По-малко от два часа след като отплаваха, Джори увисна на перилото на кораба и повърна всичко, което бе яла през този ден. Джейн я отведе в каютата й и изми ръцете и лицето й с розова вода.
— Искам да си легнеш, а аз ще ти донеса отвара от мента. Помага срещу повръщане.
— Предполагаше се, че аз трябва да се грижа за теб! — простена Джори.
— И ще го направиш. Ментата ще успокои стомаха ти.
Половин час по-късно Джори вече не изглеждаше толкова зле. Джейн затвори сандъчето си с билки и лекове и приседна на леглото.
— Виждаш ли?
— Джейн, изненадана съм, че не ти се повръща, сигурна ли си, че очакваш друго бебе?
— Съвсем сигурна… Месечното ми течение спря, гърдите ми са напрегнати и трябва да се облекчавам през всеки пет минути!
— Аа… — въздъхна замислено Джори и устните й се извиха в доволна усмивка.
Джейн се вгледа изпитателно в замисленото й лице.
— Джори… Ти да не би…
— Имам основание да се надявам — радостно прошепна Джори.
— О, скъпа моя. Линкс беше прав, ти наистина си твърдоглава!
— Да не си посмяла да му кажеш! Искам да се наслаждавам на тайната си колкото се може по-дълго, преди всички да побеснеят и да започнат да мятат гръм и мълнии!
— Робърт знае ли?
— Разбира се, че не! Нашите пътища са различни, но той винаги ще бъде част от мен.
Седмица по-късно Линкс де Уорън и свитата му пристигнаха в двора на Честър Касъл, а Джейн, която с нетърпение го очакваше, изтича да ги посрещне.
Тревожният му поглед обходи за миг дребната й фигура от главата до петите. От сияещото й лице разбра, че всичко е наред с нея и бебето. Бързо скочи от коня и нежно я привлече в прегръдките си.
— Как е рамото ти, любов моя?
— Заздравява бързо, макар че още малко ме боли и е доста чувствително! По дяволите, а аз така исках да се хвърля в прегръдките ти. Толкова много ми липсваше!
Впи устни в нейните, щастлив от страстния й отговор.
— Ммм, ще трябва да те оставям по-често сама, след като ще ме очаква такова посрещане.
— Само да видиш какви са стаите ни. Никога не съм си представяла, че може да съществуват такива прекрасни замъци!
— Почакай да ти покажа катедралата в Честър!
Джейн, облечена в любимата на Линкс розова рокля от фина вълна, стоеше изправена пред високия олтар, докато произнасяха отново брачните си клетви. Преди да излязат от катедралата, Джейн се огледа изумено.
— Никога не съм виждала нещо по-великолепно!
— Сега чувстваш ли се истински омъжена за мен?
Младата жена извърна лице към него.
— Да, вече наистина се чувствам като лейди Джейн де Уорън.
Линкс не можа да се сдържи и я подразни:
— Сега, след като вече си в Англия, ще трябва да се държиш като истинска лейди през цялото време. Повече няма да плуваш гола и няма да тичаш на воля сред дърветата. Това е цивилизована страна.
Джейн скри усмивката си. Реши, че една игра трябва да се играе от двама.
Рицарите на Линкс де Уорън и тези на графа на Честър се наслаждаваха на сватбеното тържество в голямата зала. Когато стана време младоженците да се оттеглят в покоите си, Джейн поиска още вино и пожела да послуша музикантите. Тя видя нетърпението на Линкс, който с всяка изминала минута ставаше все по-неспокоен, но се правеше, че не забелязва нищо. След половин час реши да сложи край на мъките му.