Прокрадващ се в сенките

Ето пак! В спалнята, намираща се на втория етаж на кралския дворец, проникнаха звуците, които ме бяха събудили, или по-скоро крясъците. Но този път бяха доста по-силни. Премесваха се със звън на оръжия, а това вече беше съвсем лошо. Все още сънен, помислих нарушителите на спокойствието си за понапили се момчета, връщащи се, например, от купона, организиран от малкия син на Сталкон. Въпреки това беше явно, че в коридорите на двореца се води схватка. Само че кой, с кого и защо се бие?

Размишлявах в движение, докато се опитвах да улуча крачолите си и едновременно с това да напипам оставения на стола арбалет и чантата с болтове. Зад прозорците затръбиха рогове, вдигайки по тревога гвардията. Отначало един, после втори, а след кратък промеждутък от време и трети сигнал за тревога прозвучаха из целия кралски дворец.

Най-накрая се справих с непокорните панталони и като грабнах арбалета и болтовете, се втурнах към прозореца. Изобщо не си и помислих да паля свещ. Щях да загубя прекалено много време. Наложи се да зареждам арбалета на светлината на звездите. Е, аз мога да го заредя и в пълен мрак, но като нищо можех да объркам обикновен болт с някой от магическите и след като го изстрелям, да се окажа опечен…

— Тревога! Тревога! — тръбяха роговете.

По улиците бягаха хора със запалени факли — по някаква причина не светеше нито един от вълшебните фенери, разположени на територията на двореца.

Точно под прозореца ми притичаха няколко гвардейци, двама носеха на ръце ранен. Малко по-нататък, насочил се в противоположна посока, крачеше още един отряд воини — върховете на копията им страховито проблясваха в потрепващата светлина на факлите.

Две човешки сенки изскочиха някъде от двореца и се втурнаха да бягат навътре в градината. Един от гвардейците от първия отряд забеляза бегълците. Оставяйки двама да пазят ранения, останалите воини се хвърлиха да преследват бегълците.

Единият от бегълците спря и вдигна ръце. После човекът по незнайна причина започна да се върти и едновременно с това да се клатушка насам-натам. Гвардейците преминаха от бяг на ходом и предпазливо пристъпиха към бегълците, без да схващат какво прави този луд и дали не иска да се превърне в дърво. Отговорът се разкри твърде късно за войниците на краля. Мъжът прекрати безумството си и рязко насочи ръка в тяхна посока. Приближаважите го гвардейци са разхвърчаха в различни посоки като сламени кукли.

О, Мрак! Та това беше съвсем истински шаман!

И веднага в отговор на магията на шамана някъде от горните етажи на двореца удари сребриста мълния. От изненада се свих надве, опитвайки се да прогоня разноцветните искри, избухнали в очите ми. Когато отново бях в състояние да виждам нормално, бегълците вече не съществуваха. На мястото, където стояха допреди миг, се виждаше огромен черен кръг обгорена земя. По краищата му тревата още гореше. Магът на Ордена здраво ги беше треснал. От злосторниците не беше останало нищо. Във всеки случай оттук телата им не се виждаха. Вторият отряд гвардейци вече бързаше на помощ на ранените си другари.