![Кървава разходка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/8/krvava-razhodka-bg-download.jpg)
Кървава разходка [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #13
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-864-2
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървава разходка [bg]». Краткое содержание книги:
— Брюнетката в колата — каза той. — Трисекундното наблюдение на Итатани не е достатъчно, но при тези обстоятелства възможно е да е била тя. Според досието на Орсън, той е работил предимно на петия етаж, с престъпниците, които се преструват на луди — за какво, по дяволите, му е трябвало това? Но пък е имал и известен брой извънредни часове в другите отделения, което му дава възможност за достъп до Пийк. Никакви издънки, никакви проблеми, напуска доброволно. Снимката му липсва от досието, но Линдийн мисли, че трябва да го спомня — може би е имал светлокафява коса. Вероятно е бил адски услужлив. Или е имал цяла колекция от перуки.
— Само едно бръкване в куфара с костюми! — казах аз. — Той продуцира, режисира и играе. А преди пет месеца, това означава съвсем малко след убийството на Ричард Дада. Точно когато Орсън е затворил работилницата в Шенандоа, когато е опаковал инструментите си. Той продължава да бъде подвижна мишена. Спестява пари от наема и си прави кефа с измами.
— Отношенията му с Клеър. Мислиш ли, че са надхвърлили интереса към Пийк?
— Кой знае? Кастро каза, че не се е проявил като голям хитрец в Маями, но пък е имал време да се шлифова. При цялата й любов към усамотението, Клеър трябва да е била самотна и ранима. А и знаем, че е можела да бъде агресивна в сексуалните си отношения. Навярно нейният интерес към патологичното не я е оставял и след приключването на работния й ден. Или Орсън й е обещал да я вкара в киното.
Майлоу разтърка очи с кокалчетата на ръката си и много бавно издиша въздуха от дробовете си.
— Добре тогава, да проверим този адрес на Пико.
Когато излязохме от сградата, аз казах:
— Нещо, което е в наша полза — може и сам да си е подложил динената кора. Защото в неговото поведение има нещо много установено и едновременно с това много детинско. Виж само начина, по който е описал мошеничествата си в Маями. Обзалагам се, че и сега е направил същото. Или начина, по който се установява в луксозни квартали, как захвърля Клеър съвсем близо до един от адресите си, а Ричард — край друг. Той се мисли за някакъв факир, изпълнен с творческо въображение, но винаги се връща към рутината си.
— Звучи доста вероятно за човек от шоубизнеса — отговори Майлоу.
Пощенски клон „Хевън“. В североизточния ъгъл на една сенчеста алея, точно на запад от Барингтън, един душен офис, обточен с метални кутии, в който миришеше на влажна хартия. От задната стая се появи млада жена с червени коси и светли очи, която просия, когато Майлоу й показа значката си. Тя смяташе, че полицейската работа е „страхотна“.
Кутията на Джордж Орсън беше наета от някой друг преди година и служителката не разполагаше с регистрация за първоначалното й прехвърляне.
— Няма начин — каза тя. — Ние не пазим документацията. Хората идват и си отиват. Знам кой ни ползва в момента.
Върнахме се в колата на Майлоу. По пътя към участъка минахме край мястото, където беше изоставено БМВ-то на Ричард Дада. Малки фабрики, монтьорски работилници, дворове за резервни части. Просто още един индустриален парк — само че по-чиста, по-компактна версия на запуснатата площ край „Старкуедър“.
Удобни зони…
Спряхме, паркирахме край тротоара и безмълвно наблюдавахме мъжете с навити ръкави, които влачеха и прекарваха с автомобили материалите си, безделничеха и пушеха. На заграждението нямаше специални входове. Достъпът вътре беше съвсем лесен. Празни, тъмни акри земя — просто съвършено място, за да захвърлиш някого или нещо. Плоска канавка с алуминиева тръба минаваше отстрани. От един фургон за закуски с ръждясали петна по белите стени се разнесе звук на клаксон и към него се отправиха неколцина мъже, за да получат сандвичите си със съмнително съдържание.
Шумът никога не беше стихвал, но сега го чух за пръв път. Компресори виеха и скърцаха, метал се блъскаше в цимент, свистящ триумф на трион, който се впива в дърво…
Придружавах Майлоу, докато той посещаваше място след място, задаваше въпроси, срещаше отегчение, объркване, недоверие, понякога открита враждебност.
Питаше за висок, слаб, плешив мъж с птиче лице, който се е занимавал с дърводелство. Може да е бил с перука, черна или кафява, къдрава или с прави коси. С жълт корвет или стар фолксваген. Два часа и всичките ни усилия ни донесоха само дробове, пълни с напоения с химикали въздух.
Майлоу ме закара до участъка и аз се отправих към дома си, обзет от внезапни и необясними мисли за изчезналото куче с добросърдечна усмивка.