Каин и Авел [bg]

Авел бе неописуемо щастлив, когато на първи януари 1934 година Зофя му роди дъщеря. Кръстиха я Флорентина — на сестра му. Още щом зърна детето, Авел се прехласна по него и Зофя разбра, че от този миг нататък тя няма да е първата любов в живота му. Кръстници на момиченцето бяха Джордж и една от братовчедките на Зофя и след кръщенето, както повеляваше традицията, Авел покани приятелите и роднините на вечеря, състояща се от десет полски ястия. Новороденото получи куп подаръци, сред които и красив старинен пръстен от тайния покровител на Авел. Той побърза да върне подобаващо жеста. В края на годината хотелска верига „Барон“ отчете печалба от шейсет и три хиляди долара. Само „Барон“ в Мобийл все още беше на загуба.

След раждането на Флорентина Авел си даде сметка, че прекарва много повече време в Чикаго, което ускори решението му да построи и тук хотел от веригата „Барон“. Благодарение на наскоро проведеното Световно изложение хотелиерството в Чикаго направо процъфтяваше. Авел възнамеряваше да превърне новия хотел в перлата на веригата — в памет на Дейвис Лерой.

Парцелът на авеню Мичиган, където се бе намирал опожареният „Ричмънд“, още принадлежеше на дружеството и макар често да получаваше предложения да го продаде, Авел не се бе поддал на изкушението с надеждата, че някой ден ще печели достатъчно, за да изгради наново хотела. За това обаче се искаха пари и той реши да вложи в строежа седемстотин и петдесетте хиляди долара, в крайна сметка изплатени му като застраховка от „Грейт Уестърн“ за изгорялата сграда. Веднага след това запозна Къртис Фентън с намеренията си, като уточни, че ако Дейвид Макстън не иска конкуренция на „Стивънс“, той веднага ще се откаже — според него това бе най-малкото, което можеше да стори при така стеклите се обстоятелства. След няколко дни банкерът му съобщи как тайният му покровител е посрещнал с радост вестта, че и в Чикаго ще има хотел „Барон“.

Авел го изгради за една година не на последно място благодарение на градския съветник Хенри Осбърн, който ускори възможно най-много издаването на разрешителните. Хотелът бе открит през 1936 година от кмета на града Едуард Дж. Кели, който след убийството на Антон Чермак се бе превърнал в основен двигател на Демократическата партия. В памет на Дейвис Лерой нямаше дванайсети етаж — традиция, която Авел продължи да следва във всеки новопостроен хотел от веригата.

На откриването присъстваха и двамата сенатори от щата Илинойс, които се обърнаха с приветствено слово към двете хиляди отбрани гости. Като архитектурен проект и изпълнение чикагският „Барон“ наистина бе прекрасен. Авел се бе охарчил за строежа с над един милион долара, но както личеше, парите до последния цент бяха оползотворени по най-добрия начин. Ресторантите, фоайетата и заседателните зали бяха просторни, с високи тавани и гипсова мазилка, обзавеждането бе в меките тонове на зеленото, така че да галят окото и човек да си почива, килимите бяха особено дебели. Тъмнозеленото „Б“ не биеше на очи, затова пък бе вездесъщо и красеше всичко наред, като се почне от знамето, веещо се на покрива на сградата с четирийсет и два етажа, и се стигне до реверите на пиколата.