Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 228
Перейти на страницу:

Уилям плъзна поглед из залата, по напрегнатите лица, жадно поглъщащи всяка дума, която излизаше от устата на адвоката. Артър Кромуел чете завещанието близо час. След като изреди очакваните дарения за отделни представители на рода, за благотворителни организации и Харвардския университет, Кромуел оповести, че Чарлс Лестър е разделил личното си имущество между всички роднини — общо взето, според близостта. Дъщеря му Сюзан получи най-голям дял, останалото бе поделено по равно между петимата племенници и трите племеннички. Докато навършат трийсет години, парите и акциите им щяха да останат в попечителски фонд, управляван от банката. Мнозина други братовчеди, лели и далечни роднини получиха на място пари в брой.

Уилям се изненада, когато господин Кромуел оповести:

— Това изчерпва разпределението на известното ни имущество на покойния Чарлс Лестър.

Присъстващите взеха да се въртят на столовете, чу се припряно шушукане. Никой не искаше да признае, че е ощастливен от една нещастна смърт.

— Това обаче не е краят на завещанието на господин Чарлс Лестър — продължи невъзмутимо адвокатът и всички се укротиха, притеснени да не ги връхлети някоя неприятна изненада. Кромуел зачете нататък: — Ще продължа с думите на самия Чарлс Лестър: „Винаги съм смятал, че банката и нейното име са точно толкова добри, колкото хората, които й служат. Известно е, че се надявах синът ми Матю да ме наследи като председател на управителния съвет на «Лестър». Тази моя надежда обаче бе осуетена от трагичната му преждевременна смърт. Досега нито веднъж не съм огласявал избора си за свой наследник в банка «Лестър». Ето защо искам да се знае, че държа още на следващото заседание на управителния съвет на банка «Лестър» за негов председател да бъде утвърден Уилям Лоуел Каин, син на един от най-скъпите ми приятели, покойния Ричард Лоуел Каин, и понастоящем заместник-председател на «Каин и Кабът».“

Веднага настана страшна олелия. Всички започнаха да се озъртат и да търсят с очи из помещението тайнствения господин Уилям Лоуел Каин, за когото бяха чували малцина освен най-близките роднини на Лестър.

— Още не съм приключил — рече спокойно Артър Кромуел.

Отново се възцари тишина и присъстващите се спогледаха в очакване на поредната бомба.

Адвокатът продължи:

— Гореупоменатите наследници ще получат своя дял от имуществото и акциите на „Лестър и сие“ единствено при условие че на следващото годишно събрание на акционерите гласуват за господин Каин и продължат да го подкрепят най-малко през следващите пет години, освен ако самият господин Каин не заяви, че не желае да поеме ръководството на управителния съвет.

Отново настана врява. На Уилям му се прииска да е на милион километри оттук — не знаеше да се радва ли, или да признае, че е най-мразеният човек в залата.

— С това се изчерпва последната воля и завещанието на Чарлс Лестър — оповести господин Кромуел, но го чуха само на първия ред.

Уилям вдигна очи. Към него вървеше Сюзан Лестър. Вече не бе пълна, затова пък милите лунички си бяха останали върху лицето й. Той й се усмихна, но младата жена го подмина, сякаш изобщо не го бе забелязала. Уилям посърна.

Без да обръща внимание на шумотевицата, към него забърза снажен беловлас мъж в раиран костюм и сребриста вратовръзка.

— Вие сте Уилям Каин, нали, господине?

— Да — потвърди притеснен той.

— Казвам се Питър Парфит — представи се непознатият.

— Заместник-председателят на управителния съвет на банката.

— Точно така, господине — отвърна мъжът. — Не ви познавам, но съм чувал за вас и се смятам за щастливец, защото имах честта да се познавам с именития ви баща. Щом Чарлс Лестър е решил, че сте достоен да оглавите банката, аз ще се съобразя с волята му.

Никога през живота си Уилям не бе изпитвал такова облекчение.

— Къде в Ню Йорк сте отседнали? — продължи Питър Парфит още преди младежът да е казал нещо.

1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)