Червения вълк [bg]

— Отключена е. Влизай вътре — заповядва той.

Аника прави каквото й е казано. Седалката е леденостудена. Блумберг заобикаля колата и заема шофьорското място.

— Откъде я откраднахте? — интересува се Аника.

— От Пуршьон — отвръща Ханс Блумберг, докато пали двигателя.

Тръгват към брега, а после завиват покрай железопътната линия. За трети път днес Аника прекосява индустриалната зона на Льовскатан.

— Как влязохте в стаята ми? — пита тя, загледана в огледалото над главата си. Далеч отзад, много далеч, се забелязва светлина, която нараства.

Архиварят се изсмива късо.

— Приеми го като безобидно хоби — обичам да прониквам навсякъде и го мога. Друго да те интересува?

Тя затваря очи и се замисля.

— Защо всеки път убивате по различен начин?

Той свива рамене. Натиска спирачката при пътния знак и проточва шия напред, към стъклото.

— Исках да експериментирам разнообразни способи. В тренировъчния лагер през лятото на шейсет и девета Дракона ме назначи за върховен командващ. Аз щях да ръководя въоръжената борба. Цяло лято усвоявахме различни хватки, различни начини за отнемане на живот. През изминалите години поддържах живи интереса и формата си. Докъде можем да стигнем с колата?

— До виадукта — отговаря Аника, като хвърля за пореден път поглед към огледалото. Светлината е близко. — Маргит Акселсон е получила предупреждение след изчезването на Дракона. Ти получи ли?

Архиварят се засмива, този път по-гръмогласно.

— Ами че аз ги пращах, бе, моето момиче. Всеки получи своето.

— А пръстите чии бяха?

— На едно момченце, загинало при автомобилна злополука. Промъкнах се в моргата и ги отрязах. Няма място за притеснения — не му трябваха повече.

Аника извръща поглед към прозореца и чака да се съвземе.

— Но защо ги убихте чак сега? Какво чакахте толкова години?

Обръща поглед към нея усмихнат.

— Въобще не ме слушаш какво ти говоря. Революцията настъпи едва сега. Сигналът е завръщането на Дракона. Той сам го каза, преди да замине, и ето че е тук.

— Йоран Нилсон е мъртъв.

Ханс Блумберг вдига рамене.

— Е, всички мними авторитети умират рано или късно.

Спира колата, изключва от скорост и вдига ръчната, без да гаси двигателя на краденото возило. Поглежда Аника, внезапно станал много сериозен.

— Дракона обеща да се завърне и аз знаех, че това ще се случи. През цялото време го очаквах. Имал съм моменти на слабост и колебание, разбира се, но в крайна сметка спечелих.

— Наистина ли си вярвате?

Удря я през лицето с длан.

— Сега, значи, отиваме да намерим онази кутия — казва той, като се пресяга да отвори нейната врата. Задържа за миг ръка върху стомаха й.