Красива мистерия [bg]

— Не съм съобщавал на Ватикана. Позвъних на монсеньор Дюсет в Монреалската архиепархия. Той е уведомил квебекския архиепископ, който от своя страна, предполагам, е известил Рим.

— Но кога точно позвънихте?

— Веднага след като се обадихме в полицията.

Брат Антоан се замисли за момент.

— Това ще рече около девет и половина вчера сутринта.

А това, помисли си абатът, бе първият му нормален разговор с брат Антоан от месеци. И осъзна колко много му бе липсвал този монах. Творческата мисъл, страстта, разговорите им за литература, за Библията. За хокея да не говорим.

Но сега всичко това изглеждаше поправено. Двамата отново намираха общ език покрай смъртта на Матю. И появата на доминиканеца.

— И аз си го помислих — призна отец Филип и се загледа в огъня, запален в малката камина в скромните си покои. Новата геотермална система им осигуряваше централно парно отопление, но абатът бе човек на традициите и предпочиташе отворения прозорец и топлината на камината. — Местното време в Рим е с шест часа напред — каза абатът. — Дори да са реагирали мигновено, струва ми се невъзможно брат Себастиен да успее да дойде толкова бързо.

— Именно, mon рérе — каза Антоан. Отдавна не бе наричал отец Филип така. През последните няколко месеца използваше по-надутото, по-официално и по-хладно Père Abbè. — И двамата знаем, че архиепархията се движи с темпото на материците, а Рим — с бързината на еволюцията.

Абатът се усмихна, после отново доби сериозно изражение.

— Е, защо е дошъл тогава? — попита брат Антоан.

— Ако не е заради смъртта на брат Матю ли? — Отец Филип задържа тревожния поглед на Антоан. — Не знам.

Но за пръв път от много време насам абатът усети покой в сърцето си. Усети как пукнатината, която му бе причинила толкова много болка, започва да се затваря.

— Бих искал да чуя мнението ти за нещо, Антоан.

— Разбира се.

— Брат Симон твърди, че Матю е казал една дума, преди да издъхне. Сигурен съм, че вече си я чул и ти.

— Чух я.

— Казал е "хомо". — Абатът изчака да види реакцията на капелмайстора, но такава не последва. Монасите се учеха и с течение на времето свикваха да крият мислите и чувствата си. — Знаете ли какво може да е имал предвид?

Брат Антоан замълча и отмести поглед встрани. Там, където хората бяха привикнали на мълчание, очите говореха много. Отместването на погледа беше много красноречиво. Ала очите му успяха да намерят обратния път към абата.

— Братята се чудят дали не е имал предвид собствената си сексуална ориентация…

Брат Антоан очевидно искаше да каже още нещо, така че абатът сложи ръце в скута си и зачака.

— И се питат дали това не е намек за конкретни отношения с вас.

Очите на абата леко се разшириха от прямотата на думите му. Но миг по-късно той кимна.

— Разбирам посоката на мислите им. С Матю бяхме много близки години наред. Обичах го силно. И винаги ще е така. А ти, Антоан? Ти какво мислиш?