Изворът [bg]

— Точно така. Забележително момче. Но това е друго. Не знаеше ли, че и Роурк е учил в Стантън?

— Не.

— Изглежда малко знаеш за г-н Роурк.

— Не знам нищо за г-н Роурк. Не говорехме за г-н Роурк.

— Така ли? Разбира се, обсъждахме Питър Кийтинг. Нали знаеш, че човек може да изрази най-добре мисълта си чрез контраст, чрез сравнение. Както си сторила и ти днес в хубавата си малка статия. За да оценим Питър по достойнство, нека прибегнем до сравнение. Да вземем две успоредни линии. Склонен съм да се съглася с Евклид, че двете успоредни прави едва ли някога ще се пресекат. И двамата са учили в Стантън. Майката на Питър е имала нещо като пансион, където Роурк е живял три години. Това не е толкова важно, но засилва контраста и с времето му придава по-личностна окраска. Питър завършва с отличие, той е с най-висок успех във випуска. Роурк е изключен. Не ме гледай така. Излишно е да обяснявам защо е изключен, и на двамата ни е ясно. Питър постъпва на работа при баща ти и сега му е съдружник. Роурк също постъпва на работа при баща ти, но е уволнен. Да, така е станало. Забавно, нали?… Бил уволнен, но без твоя помощ… по онова време. Питър печели слава с „Космо-Слотник Билдинг“, а Роурк е проектирал заведение за хотдог в Кънектикът. Питър дава автографи, а за Роурк не са чували дори производителите на аксесоари за баня. Сега Роурк получи поръчка да проектира жилищна сграда и тя му е скъпа като единствен син, а на Питър дори не би му направило впечатление, ако получи поръчка за „Енрайт Хауз“ — той получава такива поръчки всеки ден. Не, не смятам, че Роурк има високо мнение за работата на Питър. Никога не го е ценил и няма да има високо мнение за него, без значение какво се случва. Да продължим нататък. Никой мъж не обича да го побеждават. Но да го победи човекът, който в неговите очи винаги е бил пример за посредственост, да тръгне от равен старт с тази посредственост и да вижда как тя се издига, докато той се бори, но получава само ритник в лицето, да вижда как посредствеността му изтръгва един след друг шансовете, за които би дал живота си, да вижда как всички боготворят посредствеността, да загуби мястото, към което се стреми и на него да се настани посредствеността, да губи, да бъде жертван и пренебрегван, да бъде побеждаван, бит, разгромяван — не от по-голям гений, не от бог, а от Питър Кийтинг — е, моя малка аматьорке, и испанската инквизиция не е успяла да измисли подобно изтезание!

— Елсуърт! — кресна тя. — Напусни!

Скочи на крака. За миг остана права, после се наведе и опря длани на бюрото. Плътната й коса се залюля тежко и увисна над лицето.

— Но, Доминик — каза любезно той, — само ти разказвам защо Питър Кийтинг е толкова интересен.

Косата й рязко се отметна назад, а после и лицето. Свлече се на стола и се вгледа в него с отпусната, много грозна уста.

— Доминик — каза той тихо, — ясна си ми. Съвсем си ми ясна.

— Махни се.

— Винаги съм казвал, че ме подценяваш. Повикай ме следващия път, когато имаш нужда от помощ.