Изворът [bg]

— Какви неща?

— Скъпа, ще трябва да поведем пространна философска дискусия и да затънем в нея, но тя е излишна. Винаги съм ти казвал, че трябва да сме добри приятели. Интелектуално имаме толкова общи неща. Тръгваме от различни полюси, но това няма значение, защото както виждаш, се срещаме в една точка. Вечерта беше много интересна, Доминик.

— Накъде биеш?

— Интересно ми беше например да узная какво значи според теб някой да изглежда добре. Хубаво е, че го определи така категорично и конкретно. Без думи — само чрез едно лице.

— Ако… си даваш сметка за какво говориш, не си това, за което се представяш.

— Не си права, скъпа. Аз трябва да бъда такъв, какъвто съм, точно защото си давам сметка за тези неща.

— Знаеш ли, Елсуърт, мисля, че си много по-лош, отколкото си мислех.

— И вероятно много по-лош, отколкото си мислиш сега. Но съм полезен. Всички сме полезни едни на други. Както и ти ще ми бъдеш полезна. И си мисля, че самата ти ще го поискаш.

— Какво имаш предвид?

— Лошо, Доминик. Много лошо. Толкова е безсмислено. Ако не знаеш за какво говоря, не мога да ти обясня. Но ако знаеш — тогава си в ръцете ми, без да казваш нищо повече.

— Що за разговор водите? — объркано попита Кики.

— Така се присмиваме един на друг — каза ведро Тухи. — Не се притеснявай, Кики. Двамата с Доминик винаги се присмиваме един на друг. Но не много успешно, защото както виждаш… не се получава.

— Един ден, Елсуърт — каза Доминик, — ще допуснеш грешка.

— Напълно възможно. А ти, скъпа, вече я допусна.

— Лека нощ, Елсуърт.

— Лека нощ, Доминик.

Кики се обърна към него, след като Доминик си тръгна.

— Какво ви става на вас двамата, Елсуърт? Що за разговор беше — без причина? Хорските лица и първите впечатления не са толкова важни.

— Това, скъпа Кики — отвърна той с тих и далечен глас, сякаш отговаряше не на нея, а на някаква своя мисъл, — е една от най-големите ни заблуди. Няма нищо по-многозначително от лицето на човека. Няма нищо по-красноречиво. Можем да узнаем най-много за някого от пръв поглед. Защото с този поглед узнаваме всичко. Макар че невинаги сме достатъчно прозорливи, за да го узнаем. Замисляла ли си се какво е стилът на душата, Кики?

— Моля?

— Стилът на душата. Помниш ли какво казва прочутият философ за стила на цивилизацията? Нарича го „стил“ и казва, че това е най-близката по значение дума, за която се сеща. Казва, че всяка цивилизация има основен принцип, има възвишена, определяща идея, и всяко човешко начинание в тази цивилизация съответства неосъзнато и неизбежно на този принцип… Мисля, Кики, че всяка човешка душа също има свой стил. Своя основна тема. Той е залегнал във всяка мисъл, във всяко действие и желание на този човек. Той е единствената абсолютна величина, единственият императив в този човек. Но няма да го разкриете, дори и да изследвате даден човек с години. Ще ви го разкрие лицето му. Ще трябва да изпишете томове, за да опишете човека. Мислете за лицето му. Не ви трябва нищо друго.