Изворът [bg]

Текстът бе отпечатан в рубриката „Вашият дом“ на Доминик Франкън седмица след приема у Кики Холкъм.

Сутринта, когато излезе статията, Елсуърт Тухи влезе в кабинета на Доминик. Носеше брой от „Банър“, отворен на страницата с нейната рубрика. Застана пред нея мълчаливо, поклащайки се върху малките си крака. Сякаш изразът на очите му трябваше да се чуе, а не да се види: очевидно се заливаше от смях. Устните му бяха свити превзето и наивно.

— Е? — попита тя.

— Къде си се виждала с Роурк преди приема?

Седеше загледана в него, едната й ръка висеше над облегалката на стола, между върховете на пръстите й едва-едва се крепеше молив.

— Не съм се срещала с Роурк преди приема.

— Значи съм сбъркал. Зачудих се защо… — хартията прошумоля в ръката му — … отношението ти се е променило.

— Учудва ли те? Не го харесах, когато се запознах с него… на приема.

— Така ми се стори и на мен.

— Седни, Елсуърт. Не си в най-добра форма, когато си прав.

— Не възразяваш? Не си ли заета?

— Не много.

Седна на ъгъла на бюрото й. Седна и замислено потупа коляното си със сгънатия вестник.

— Знаеш ли, Доминик, не си го написала добре. Въобще не си го написала добре.

— Защо?

— Не виждаш ли какво се чете между редовете? Разбира се, малцина ще забележат. Но той ще го забележи. Забелязвам и аз.

— Не е написано нито за него, нито за теб.

— А за другите ли?

— За другите.

— Тогава е мръсен номер към него и към мен.

— Видя ли? Струва ми се, че съм се справила добре.

— Е, всеки си има методи.

— Ти какво ще напишеш по този въпрос?

— Кой?

— За „Енрайт Хауз“.

— Нищо.

— Нищо ли?

— Нищо.

Хвърли вестника на бюрото без да помръдне, с лек замах на китката. Каза:

— Като си говорим за архитектура, Доминик, защо не написа нищо за „Космо-Слотник Билдинг“?