Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— Аз съм — тихо отвърна тя. — Или поне каквото е останало от мен.

— А онази фигура отзад Рейнолдс ли е?

— Да, нервна и много разстроена, че се поддаде на уговорките ми.

— Изглеждаш чудесно, Фейт.

Тя се усмихна смирено.

— Лъжец. Изглеждам ужасно. Още не смея да си погледна гърдите. Господи!

Говореше шеговито, но Лий усещаше колко мъка се крие зад небрежния тон. Протегна ръка и съвсем леко докосна лицето й.

— Знаеш, че не лъжа.

Тя стисна ръката му с изненадваща сила.

— Благодаря ти.

— Как я караш? Само фактите, нищо повече.

Тя предпазливо разкърши ръка и лицето й се изкриви от болка.

— Едва ли някога ще играя аеробика, но се крепя криво-ляво. Всъщност с всеки ден се чувствам малко по-добре. Лекарите очакват да се възстановя напълно. В краен случай някъде към деветдесет на сто.

— Не вярвах някога да те видя отново.

— Не можех да те изоставя.

Той се плъзна до нея и я прегърна през рамото. Тя примижа от болка и Лий веднага отскочи.

— Извинявай, Фейт, извинявай.

Тя се усмихна и отново дръпна ръката му около рамото си.

— Не съм чак толкова крехка. Дойде ли време да не можеш да ме прегръщаш, значи съм направо за гроба.

— Бих попитал къде живееш, но не искам да те застрашавам.

— И това ако е живот… — промърмори Фейт.

— Права си.

Тя се притисна към него и отпусна глава на гърдите му.

— След като ме изписаха от болницата, видях Дани. Когато ни казаха, че Торнхил се самоубил, едва не заподскача от радост.

— Напълно споделям чувствата му.

Тя го погледна.

— Ами ти как я караш, Лий?

— Аз ли? Все същата стара история. Никой не стреля по мен. Никой не ми казва къде да живея. Добре съм. Отървах се най-леко от всички.

— Лъжеш ли ме?

— Лъжа те — тихо призна той.

Размениха си бърза целувка, после още една, по-дълга. Движението бе толкова лесно. Накланяха глави точно колкото трябва, ръцете им се преплитаха безпогрешно като късчета от мозайка. Сякаш утре щяха да тръгнат към къщата край океана. Сякаш не бе имало никакъв кошмар. Как можеше за толкова кратко време да опознаеш някого тъй добре, като че цял живот сте били заедно? Господ дава само един такъв шанс, и то не всекиму. И пак Господ го бе отнел на Лий. Не е честно, помисли си той, не е редно. Притисна лице към косата на Фейт, за да попие всяка частица от нейния аромат.

— За колко време си тук? — попита той.

— Какво си намислил?

— Нищо особено. Вечеря у дома, тих разговор. И после да те прегръщам цяла нощ.

— Чудесно звучи, но за последното не съм много сигурна.

Той я погледна.

— Говоря буквално, Фейт. Искам само да те прегръщам. Нищо друго. Само за това си мечтаех през тия месеци. Да те прегръщам.