Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
След това се наложи те да овладеят скоковете с парашут, боравенето с експлозиви, взривното дело и безбройните начини за прерязване на гръклян с нож, тел или просто с голи ръце. В тази област, както и в умението да живеят автономно в открита местност дълго време, без да издават с нищо присъствието си, те бяха равностойни на братовчедите от Специалната военновъздушна служба.
Различаваха се от тях само по опитността си в боравенето с подводна екипировка. С леководолазни костюми и кислородни апарати те можеха да преплуват внушителни разстояния, да залагат експлозиви или да хвърлят леководолазната си екипировка, да се държат вертикално във водата без да вдигат вълни, и да се измъкват от морето, отрупани с цял арсенал от специални оръжия.
Някои от оръжията им бяха съвсем традиционни: нож и тел. Но откакто тероризмът се развихри в края на шейсетте години, те получиха нови играчки, които ги зарадваха. Всеки от тях беше отличен стрелец и имаше на разположение изключително точната, ръчно изработена пушка „Финландия“, норвежко производство. Тя минаваше за най-добрата пушка на света, а освен това на нея можеше да се монтира и обикновено се монтираше оптически прицел, дълъг колкото базука, абсолютно ефикасен заглушител и огнеприкривач.
За разбиване на врати за половин секунда те също като момчетата от Специалната военновъздушна служба обичаха да използват големокалибрена ловна пушка със скъсена цев, изстрелваща големи заряди. Те никога не се целеха в ключалката защото от другата страна на вратата можеше да има още резета. Двама души едновременно стреляха по двете панти, после ритваха вратата и откриваха огън със снабдените със заглушители автомати „Инграм“.
В арсенала на поделението на Специалната военновъздушна служба, която помагаше на германците в Могадишу, бяха влезли и техните гранати тип „Блясък-трясък-писък“, усъвършенстван вариант на „зашеметяващите“ гранати. Те не само зашеметяваха, а и парализираха. Хвърлени в затворено помещение, където се намират и терористи, и заложници, само половин секунда след щракването на ударника те упражняваха тройно въздействие. Ярката светлина заслепяваше всеки, който гледаше в тази посока, поне за трийсет секунди, трясъкът пробиваше тъпанчетата на ушите, причинявайки внезапна болка и определена загуба на концентрация, а писъкът беше звук, който влизаше в средното ухо и водеше по десетсекундна парализа на всички мускули.
И терористите, и заложниците оставаха без тъпанчета, — но те могат да зараснат. Мъртвите заложници не възкръсват.
Докато трае паралитичното действие, избавителите пускат откоси от куршуми на височина десет сантиметра над главите на хората, докато техни колеги се втурват към заложниците и ги притискат към пода. В този момент започва стрелбата на месо.
Точното разположение на заложника и терориста в затворено помещение може да се определи с допиране на електронен стетоскоп до външната страна на вратата. Не е необходимо някой в стаята да говори. Дори дишането може да бъде чуто и локализирано с голяма точност. Избавителите си служат със система от знаци, която не им позволява да допускат погрешни тълкувания.
Майор Фалън сложи макета на „Принцеса“ на заседателната маса, сигурен, че всички присъстващи са насочили погледи към него.
— Предлагам — каза той — да помолим крайцера „Арджил“ да застане успоредно на „Фрея“, за да може още преди да се стъмни, патрулните катери, превозващи моите хора и екипировката им, да се скрият зад „Арджил“, където наблюдателят от комина на „Фрея“ да не може да ги види дори с бинокъл. Това ще ни позволи да се подготвим незабелязано още следобед. Понеже могат да се появят наети от журналисти самолети, моля небето да бъде чисто, а нито един от шлеповете, които ще разпръскват емулгатора, не бива да преминава границата на видимостта, за да не се разбере какво вършим.
Никой не му възрази. Сър Джулиън на два пъти си записа нещо в бележника.
— Аз ще се приближа до „Фрея“ с четири двуместни канута и ще се спра на три мили от нея, в мрака преди да е изгряла луната. Радарите на танкера няма да засекат канутата. Те са твърде малки и почти не се подават над водата. Изработени са от дърво и гумиран брезент, които радарът трудно може да долови. Гребците ще бъдат облечени с гума и кожа, бельото им ще е вълнено, всички закопчалки са от пластмаса. Радарите на „Фрея“ няма да регистрират нищо.
На задните седалки ще бъдат леководолазите. Кислородните им бутилки са изработени от метал, но от три мили разстояние няма да се възприемат като нещо по-голямо от нефтено петно на повърхността и не ще предизвикат тревога на мостика на „Фрея“. На разстояние три мили гмурците ще направят засечка по компаса към кърмата на „Фрея“, която ще се вижда, защото е осветена, и ще скочат във водата. Те имат на китките си луминисцентни компаси и ще се ориентират с тяхна помощ.