Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
О’Хара ги чакаше в колата отвън.
— Сега накъде? — попита той, след като се включи в оживения пътен трафик, пресичайки пътя на друг шофьор на лимузина, който яростно натисна клаксона. — Първо ще отидете да вечеряте ли? — попита той и погледна Майкъл в огледалото за обратно виждане.
Вместо да отговори, Майкъл прегърна Лий, нежно я погали по бузата и се втренчи в устните й.
— И ти ли искаш това, което искам аз? — прошепна.
Тя се взря в красивите кафяви очи, засмя се и отвърна:
— На бас, че мога да се досетя.
— Май си се досетила само за първата част. Втората е пряко свързана с първата, но се отнася към бъдещето. Сещаш ли се?
Лий се замисли за това как Майкъл бе превърнал за една нощ приятелството им в любовна връзка, а сетне и в предложение за брак. Бяха минали двайсет и четири часа от тогава и сега бе очевидно за какво си мисли той. Лий се усмихна и отвърна:
— Внуци.
Майкъл се засмя, сетне се усмихна момчешки и рече:
— Харесва ми начинът, по който мислиш!
Шейсет и втора глава
Сам натисна бутона на асансьора и нетърпеливо зачака старият скрибуцащ асансьор на Осемнайсети да спре на първия етаж. Навън валеше суграшица и вместо да дойде на работа с метрото, беше взела такси и бе попаднала в задръстване. Вече закъсняваше с пет минути за работа, а мразеше да закъснява, особено защото сега Мак можеше да си направи погрешния извод, че Сам си позволява да закъснява заради новите им отношения.
На всичкото отгоре след работа трябваше да се срещне с майка си и с пастрока си на някакъв благотворителен коктейл в „Четирите сезона“. Заради това сега беше с гълъбовосива велурена пола, подходящо вталено сако и обувки с високи токчета. Когато асансьорът пристигна, тя тъкмо се канеше да хукне към стълбището, да запретне тясната си пола и да тича с неудобните си обувки.
Когато Сам нахлу в кабинета на лейтенанта в осем и десет сутринта, Мак тъкмо стоеше пред черната дъска с тебешир в лявата си ръка и записваше имена на нови заподозрени.
Оперативката все още не беше започнала. Шрадер и Уомак стояха край бюрото и пиеха кафе. Шрадер обяви пристигането й и на Саманта й се прииска да го удуши с голи ръце.
— Мили Боже, Литълтън! — извика той. — Нима това си ти? Майчице! — Сръга Уомак с лакът и го попита: — Някога виждал ли си по-готини крака от тези на Литълтън?
— Трябва да видя малко повече от тях, преди да се произнеса — отвърна Уомак и нарочно се усмихна похотливо. — Ти какво ще кажеш, Литълтън?
Сам подмина колегите си и се настани на най-близкия до черната дъска стол. За нещастие Шрадер бе омагьосан от „новото“ й аз.
— Е, какъв е поводът? Да не би да си си чукнала среща за обяд?
— Не, ще ходя на коктейл след работа — разсеяно отвърна Сам. Мразеше да се чувства неудобно и й се прииска Мак да каже нещо.
Той като че ли отгатна мислите й, ала думите му бяха резки, а тонът — хладен:
— Закъсняваш, Литълтън — изрече и продължи да пише по дъската.
— Знам. Съжалявам.
— Да не се повтаря.
Беше несправедливо и на Сам й дойде в повече. Последните няколко седмици идваше на работа по тъмно и си тръгваше по тъмно, работеше и през почивните дни без почивка. Усети как се изчервява, ала за нейно нещастие Шрадер забеляза това и реши да го коментира:
— Не са само дрехите, Литълтън. Тази сутрин си различна. Някак си… знам ли… сияеш.
Прекалено засрамена и раздразнена, Сам реши да даде урок на Мак за думите му.
— Просто снощи си починах добре — весело сподели тя с Шрадер. — Снощи ми направиха масаж на цялото тяло.
Тебеширът се счупи в ръката на Маккорд.
Сам прехапа устни, за да не се засмее, наведе се и вдигна счупеното парченце, което се търколи близо до краката й. Тъкмо тогава Мак се обърна и дойде до нея. Тя взе тебешира, погледна Маккорд крадешком и бавно се изправи.
Той протегна ръка, ала Сам видя предупреждението в очите му. Видя и нещо друго… нещо, което приличаше на обвинение. Тя пусна парченцето в дланта му — същата длан, която снощи се бе вмъкнала под сутиена й и бе галила гърдите й. Дългите му пръсти се свиха около тебешира… същите пръсти, които снощи…
Сам прогони мисълта и се загледа в Маккорд, който се върна пред черната дъска и продължи да пише. Носеше черна риза, която подчертаваше широките му рамене и тънката му талия, и друг спомен от изминалата вечер се натрапи на Сам… Мускулите му играеха и трептяха под милувката на нежните й пръсти. Беше толкова хубав…
Тя отново седна и непринудено забъбри с Шрадер и Уомак, които все още стояха край бюрото на Мак.