История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))
- Автор: Манчев Кръстьо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))». Краткое содержание книги:
През първите десетина-петнайсет години от началото на XIX век Али паша е на върха на своята мощ, но перспективите да се задържи задълго като независим владетел започват да намаляват — на власт в Цариград идва силен султан реформатор (Махмуд II), който се съюзява с шкодренския владетел Мустафа паша Бушатли срещу янинския отцепник. Войната продължава дълго и завършва в началото на 1822 г. с пълно поражение на Али паша. Няколко години по-късно Портата стига до открит конфликт и с шкодренския владетел Мустафа паша Бушатли, престанал да се подчинява на разпоредбите на централната власт. През 1830 г. избухва война, следва обсада на крепостта Шкодра, пленяване на отцепника и край на албанския сепаратизъм.
Начало на албанското възраждане
След ликвидирането на албанския сепаратизъм се възстановява авторитетът на централната власт в Албания: подчинена на Портата държавна администрация (в много случаи чужда, комплектувана не от местни жители), преброяване на населението, въвеждане на ред в данъчното облагане (включително повишаване на данъците, особено за планинците скотовъди), събиране на доброволци за формиращата се редовна армия и пр. Еничари вече няма, спахии също, но местните земевладелци чифликчии никой не закача. В техни земи работят безимотни селяни като арендатори и изполичари. Реформите в Османската империя с нищо не променят положението на селяните земеделци или скотовъдци. Икономическата неразвитост, прекалената бедност и повсеместният консерватизъм — това са някои от основните характеристики на Албания от онова време. В страната господства патриархален бит и култура, а албанците продължават да вървят подир племенните си водачи, байрактари и местни първенци. Те са разделени на три конфесии, които съжителстват помежду си, но за консолидирането им като нация още не може да се говори. Единственото, което напомня за албанската идентичност, е говоримият език, но и той е в две наречия, без собствена азбука, литература и граматика.
През 30-те и 40-те години на XIX век в Албания възниква съпротива срещу реформите в Османската империя. Две са основните дейности на властите, които предизвикват брожения и бунтове: данъчните тежести и набирането на донаборници за формиращата се редовна армия. Въстанически движения в страната се развиват през 1835 г., през 1842–1843 г. и през 1847 г. Най-голямо е това последното — въстаниците прогонват турските бирници, превземат Делвино и Берат и се насочват към Янина. Понякога властите отлагат събирането на данъците или рекрутирането на младежи за войската, но при всички случаи са крайни победители и постигат своето, при което прибягват и до сурови мерки и жестокости. Съпротивата в Албания срещу реформите на Махмуд II и неговите последователи придобива характер на селски бунтове без никакви перспективи за прерастване в някакво албанско „национално“ движение.
В Албания под османска власт се развива и просвета. Първите си крачки тя прави още през първата половина на XVIII век. За това способства подемът на градчетата и създаването на търговско-занаятчийска прослойка, особено в Южна Албания. Най-значителен културно-просветен център в албанските земи става Воскопоя (Москополис). През 1710 г. тук се открива основно училище, през 1740 г. — печатница, която издава книги на гръцки, турски, латински език, а през 1744 г. — средно училище, т.нар. Нова академия. В тази именно „академия“ преподават или получават образование и албански мислители и просветни дейци, преводачи на религиозни книги на албански език, радетели за създаване на албански литературен език. В действителност обаче „академията“ не е албанска, а гръцка, или по-скоро космополитна. По това време Воскопоя е голям процъфтяващ и самоуправляващ се град, огнище на православна гръцка култура, а произведенията на албански език (мюсюлманска религиозна литература) се пишат с арабски, гръцки или латински букви. Наистина, през втората половина на XVIII век се правят опити за създаване на албанска азбука, но те не успяват. При това Воскопоя не устоява на постоянните албански разбойнически нападения — в края на XVIII век е разорен, а неговите културно-просветни богатства са унищожени.