История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))
- Автор: Манчев Кръстьо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))». Краткое содержание книги:
Освен със султана Махмуд Бушатли години напред воюва и с Черна гора с цел да разшири владенията си за нейна сметка. През 1785 г. той успява да превземе черногорската столица Цетине и да разруши Цетинския манастир. Същевременно шкодренският владетел установява контакти и с Австрия, Русия и Франция. През 1795 г. той приема в Шкодра един френски консул и няколко военни специалисти, изпратени му от Наполеон. Една година по-късно обаче черногорците нанасят решително поражение на неговите войски в паметната за тях битка при Круси (1796 г.) — войските му са напълно разбити, а пашата загива. По този начин всъщност черногорците свършват работа, която султанът в продължение на 20 години не успява да свърши. Управител на Шкодренския пашалък сега става Ибрахим Бушатли (брат на загиналия Махмуд), който управлява до края на живота си (1810) като верен на султана мютесариф. Така временно се възстановява централната султанска власт в Северна Албания. Това обаче няма да продължи дълго, защото през следващите две десетилетия Бушатлиите отново ще надигнат глава и ще откажат послушание.
Другият албански отцепник, Али паша, започва кариерата си като водач на група албански мартолози, няколко години броди по Южна Албания и Епир, натрупва определено богатство и успява през 1785 г. да се добере до титлата паша и поста мютесариф на санджака Трикала. Три години по-късно Али вече е утвърден със султански ферман за управител на Янинския санджак. По това време Янина е голям град (25 хил. жители) и център на търговия и занаятчийство в Епир. Оттук именно започва възходът на новопоявилия се самостоятелен владетел — територията си той постепенно разширява във всички посоки и става независим от централната власт владетел на Южна Албания, Епир и Тесалия. Властта си Янинският паша утвърждава и в областите Химара и Сули, разположени близо до бреговете на Йонийско море и ползващи се с автономни права в Османската империя.
Две са основните средства, с които Али паша упражнява властта в своя обширен Янински пашалък: богатството и въоръжената сила. Негова собственост са десетки села и стотици чифлици, в касите му се стичат огромни приходи от данъци, търговски операции, производствени дейности, подаръци и пр., които добре се управляват. Богатството позволява да се държи на заплата добре екипирана постоянна въоръжена сила — около 8 хиляди бойци. На младини сам разбойник, в своята зряла възраст, вече като управител на обширна област, Али паша тръгва да изкоренява разбойничеството — срещу разбойниците и грабителите в неговите владения се действа с максимална строгост (обезглавяване, обесване, набиване на кол и пр.). И в крайна сметка разбойничеството значително намалява или съвсем изчезва. Освен това се строят мостове, пресушават се блата, издигат се модерни сгради. Всичко това има своето значение както за владетеля, така и за поданиците му: по-голяма сигурност, подобряване на условията за стопанска дейност и търговия, а оттам и за понататъшно увеличаване на богатствата на владетеля; повишаване на авторитета на местната власт за сметка на центъра в Цариград, масова подкрепа на управлението на пашата от страна на албанското население. Съвременник на Али паша не без основание твърди, че „в цялата територия под негово влияние султанските фермани се ползват с малко уважение, докато едно писмо с подписа на Али предизвиква неограничено подчинение“. И още — „всички албанци… говорят с възторг и готовност за своя сънародник и в сравнение с него подценяват качествата на други паши“.
Въпреки това обаче и Али паша не се издига до нивото на водач на албанския народ за свобода и независимост. Неговото движение не е нито освободително, нито национално, а отцепническо движение на обикновен османски владетел. В края на XVIII и началото на XIX век както отцепникът, така и неговите поданици са още твърде далеч от националната идея. Албанците много повече от българите закъсняват в приемането и усвояването на тази идея. Причината за това очевидно е особеното положение на Албания: османска власт, влияние на гърцизма чрез Цариградската патриаршия, на Запада чрез католицизма и особено на Османската империя чрез исляма, включването на мнозинството от албанците в османо-мюсюлманския миллет. Затова, когато сърби и гърци въстават като модерни нации за своята свобода и независимост, а българите им помагат, албанците се представят като ревностни пазители на целостта на империята и подпомагат усилията на властите за потушаване на въстанията.