Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
— Каква подробност?
— Онези цистерни са празни. Абсолютно безопасни. Никога не са ги използвали. Изработили са ги, защото е имало финансови излишъци. Оборудване от излишъци в съоръжение от излишъци.
— А знаели ли са това членовете на „Уадия“?
— Разбира се — кимна Маккуин. — Но са пропуснали да го споделят с клиентите си.
По лицето на Делфуенсо пробяга усмивка.
— Дали не сънувам? — подхвърли тя. — Защото излиза, че току-що съм застреляла двама корумпирани банкери.
Делфуенсо запали двигателя и бавно потегли на юг. Ричър изпъна крака на задната седалка. Отпред се подхвана професионален разговор. Между колеги агенти, които правят преценка на операцията и крайния резултат. Обсъдиха абсолютно всички детайли — както от своя, така и от външна перспектива. После тя му каза за Соренсън. Бяха единодушни, че нейната смърт е единствената величина в графа „Пасиви“. Всичко останало било задоволително. Дори блестящо. Отличен резултат. Цяло съкровище от информация, плюс блокиране на една сложна система. После Маккуин добави, че имат и един провал: така и не са успели да идентифицират големия шеф. Подозренията, че това е Питър Кинг, се оказали несъстоятелни. Делфуенсо премигна, после отби на банкета и спря в средата на нищото.
— Имам новини от Куонтико — каза тя. — Получих ги докато разговарях с тях за базата „Уайтман“. Имали сме още един контакт с Държавния департамент, но този път не с пиар специалистите, а с наистина компетентни хора.
— Каква е новината?
— Нямат служител на име Лестър Л. Лестър-младши. И никога не са имали.
— ЦРУ?
— Същата работа. Не са чували за него. Можем да им вярваме, защото в момента всичките им карти са на масата. Разчитат на нас да не вдигаме шум за онзи човек в изоставената помпена станция.
— А кой е той?
— Работил е в Пакистан и почти навсякъде в Близкия изток. Но не е ръководил агенти, а те са ръководили него. Приел тяхната вяра и се е превърнал в агент на „Уадия“, опериращ директно в Лангли.
Делфуенсо включи на скорост и отново излезе на пътя.
— А защо ни е нападнал? — обади се Маккуин.
— Нападнал е лично теб. Разполагал е с името ти. Сигурността в Канзас Сити не е на ниво и това позволява на ЦРУ да ни наблюдава. Те са знаели, че имаме внедрен агент в „Уадия“. От техния човек. Големият шеф му е заповядал да се разправи с теб, а той те е подмамил на пусто място с безсмислено предложение за среща. Елементарно и просто.
— Но ти си се справил добре — обади се от задната седалка Ричър. — Имаш бързи реакции. Залозите са били в полза на другия.
— Благодаря — кимна Маккуин.
— Но това с челото е било доста ретро…
— Така се получи. Извих му ръката и стиснах ножа. Острието се насочи доста нагоре и аз си помислих: защо пък не, по дяволите? Както едно време…
* * *
Напуснаха шосе 65 на мястото, където извиваше на изток. Поеха по тесен междуселски път, готови да минат напряко, за да стигнат обратно до междущатската магистрала. Подминаха мястото на битката по време на Гражданската война, където американци бяха стреляли срещу американци в продължение на девет безкрайно дълги часа. Маккуин се обърна назад и го погледна в очите.
— Едно последно нещо — каза той.
— Какво? — попита Ричър.
— Обясни ми как можеш да говориш цяла минута, без да употребяваш буквата А.
— Ама тогава ти спеше — отбеляза Делфуенсо.
— Не съм спал седем месеца — поклати глава Маккуин.
— Лесно — отвърна Ричър. — Просто започваш да броиш от трийсет нататък — трийсет и едно, трийсет и две… Няма да попаднеш на буквата А чак до сто и десет. Колкото и бързо да броиш, за минута едва ли ще стигнеш до сто и единайсет.
Делфуенсо отново отби и спря на затревения банкет. Никой не проговори. ФБР вероятно имаше духовити фрази за подобни случаи. Също като армията. Но хуморът им беше специфичен и не се схващаше от външни хора. По тази причина мълчаха цяла минута. После Ричър слезе и започна да се отдалечава, без да поглежда назад. Подмина рампата, която водеше на запад, към Индипендънс и Канзас Сити, прекоси моста и се насочи към източната рампа. След известно време спря. Единият му крак стъпи на асфалта, а другият остана на банкета. После той вдигна палец и се усмихна, опитвайки се да изглежда дружелюбен.
__________
LEE CHILD
A WANTED MAN
Copyright © Lee Child 2012
All rights reserved
Превод © Веселин Лаптев
Худ. оформление © Николай Пекарев
Снимка на корицата: Shutterstock©Krivosheev Vitaly
ОБСИДИАН
София 2012
ISBN-978–954–769–309–8