Издирваният

Временно затишие, нищо повече.

Ричър се приближи до страничната стена, вдигна крак и ѝ нанесе силен ритник. По начина, по който пожарникарите разбиват вратите. Стената пропука, но издържа. А той си даде сметка, че могат да си пробият път и с ритници, ако се наложи. Но в момента нямаше смисъл да го правят, защото се намираха от погрешната страна на коридора. Всички врати със сини кръгчета бяха от другата страна. Бавното и шумно прехвърляне от един капан в друг нямаше да им донесе абсолютно нищо.

Лоша работа.

Която скоро стана още по-лоша.

Доловиха глух грохот на дизелов мотор. Идваше от външния портал, в дъното на трийсет-метровия входен тунел. Ричър си представи как се задейства стартерът на големите дизели, а двете половини на тежкия портал започват да се оттеглят по релсите си и пролуката помежду им бавно се разширява. Все още беше твърде рано за Куонтико. Отрядът със сигурност беше още във въздуха. Някъде над Мисури, а може би вече захождаха за кацане на базата „Уайтман“. Но разстоянието от там до този бункер беше сто километра, а на тях тепърва им предстоеше сложна подготовка.

Следователно не беше тежката кавалерия.

По-скоро още от лошите.

— Пристигат подкрепления — подхвърли той.

Маккуин кимна, но не каза нищо.

— Колко са според теб?

— Може да са дузини, може и стотици — отвърна Маккуин. — Те са цяла мрежа. В наши дни всичко е копродукция.

— Ясно — кимна Ричър.

— Много съжалявам — добави Маккуин. — Благодаря ти за всичко, което се опита да направиш.

Стиснаха си ръцете в мизерната шперплатова стаичка. От китките на Маккуин продължаваха да висят парчета въже, а от ръката на Ричър продължаваше да капе кръв.

Дизелите отново забучаха. Външният портал се затваряше, за да се отвори вътрешният. Древните прекъсвачи все още работеха.

— Предполагам, че ще ги доведат направо тук — каза Маккуин.

— Прав си — кимна Ричър. — Но няма смисъл да ги чакаме. Нека ги накараме да се потрудят.

— Трябва да се прехвърлим в третата камера. Едва ли ще проявят голямо желание да стрелят там.

Ричър отново кимна. Мястото на плоските платформи, натоварени с гигантските жълти контейнери. Нашарени с предупредителни знаци за наличието на радиоактивни вещества.

— Каквото и да се случи, не спирай да ме изчакваш — рече той. — По-добре един от нас да успее да се измъкне вместо никой.

— Същото важи и за теб — кимна Маккуин.

— Аз тръгвам пръв. Наляво, после по диагонал. Ти тръгни надясно.

— Искаш ли си колта?