Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
Излязоха навън, на чист въздух. Колата заподскача по прекия път, дело на фермерския внук, който явно не беше доволен от инженерните решения на военните. Не след дълго излязоха на шосето и завиха надясно, изминаха известно разстояние и направиха още един десен завой, озовавайки се на паркинга пред „Лейсис“, където спряха напряко, заемайки мястото на три нормално паркирани автомобила. Там, откъдето бяха тръгнали.
— Имаш ли информация за придвижването на отряда от Куонтико? — попита Ричър.
— Нещо ги е забавило — отвърна Делфуенсо. — Ще бъдат тук най-рано след три часа.
— А ще ме закараш ли до детелината?
— Кога?
— Сега.
— Защо?
— Искам да стигна до Вирджиния.
— В Куонтико със сигурност ще искат да говорят с теб.
— Нямам време за приказки.
— Ще пожелаят да разберат какво знаеш.
— Нищо не знам.
— Това ли ще бъде официалната ти позиция?
— Както винаги.
— А каква е неофициалната?
— Същата работа. Не знам нищо.
— Глупости — обади се Маккуин. — Планирал е всичко до последния детайл. Сам ми го каза.
— Не вярвам — поклати глава Делфуенсо. — Самата аз така и не успях да схвана за какво става въпрос. И едва ли някога ще схвана. Поне не всичко. Видях радиоактивните отпадъци, разбира се. Не са пипани поне двайсет години. Гумите на ремаркетата са безнадеждно изгнили. Бас държа, че и осите им са ръждясали. На хората от Инженерния корпус ще им трябва поне година, за да ги извадят от тунела.
— А защо изобщо са там? Този бункер не е построен за складиране на опасни материали.
— Е, все някъде е трябвало да бъдат складирани. Никой не ги е искал в задния си двор. Предполагам, че решението им е било временно, а след това просто са ги забравили. Далече от очите, далече от ума.
— Но защо „Уадия“ проявява интерес към тях, след като не могат да бъдат преместени? Едва ли са се надявали, че могат да ги използват.
— Изобщо не са имали намерение да ги използват. Всичко е било театър.
— Какъв театър?
— Няма да кажа нито дума повече — поклати глава Ричър. — Позицията на Куонтико е ясна: аз нямам право да знам. Ще ме нарекат „риск за сигурността“ и ще се опитат да ме затворят в онзи канзаски мотел до края на дните ми. Аз съответно ще се побъркам и ще създавам проблеми.
— Тогава да го направим в личен план — предложи Делфуенсо. — Между теб и мен.
Ричър не отговори.
— Длъжник си ми — настоя тя.
— Добре, но след това ще ме закараш до детелината.
— Дадено.
— Законът за непредвидените последици — рече Ричър.
— В смисъл?
— Те са банка.
— „Уадия“ е банкова организация — започна Ричър. — Съединените щати свършиха добра работа за пресичане финансирането на терористите по света. Лошите не могат да превеждат пари, не могат и да ги съхраняват. Нужна им е била алтернатива. Паралелна система. Предполагам, че пробивът е дело на група предприемачи. Част от тях американци, останалите сирийци. На арабски думата „уадия“ означава „съхранение“. В ислямския свят я използват и за „банкова сметка“. Тоест влагаш някакви пари, а те ти ги пазят.
— Искаш да кажеш, че в този бункер има пари? — вдигна вежди Делфуенсо. — Къде?
— Няма никакви пари, вложени в банка. Нито твои, нито мои. Разбира се, с изключение на няколко дребни банкноти в някое чекмедже. Огромната част от парите са виртуални. Намират се в компютрите, подкрепяни от нашето доверие. Понякога съхраняват известно количество злато в трезорите, за да изглеждат сериозни. Нещо, което предполага капиталов резерв, като във Форт Нокс.
— Ядрените отпадъци? — учуди се Делфуенсо. — Те ли са капиталовият им резерв? Тяхната версия на златото във Форт Нокс? Това ли искаш да ми кажеш?
— Да — кимна Ричър. — Отпадъците в този бункер са покритие за тяхната валута. Тяхно изобретение. Не се занимават с долари, паунди, евро или йени. Помниш ли брътвежите им онлайн? Говореха за галони и литри. Това е тяхната валута. Купуват и продават галони. Тази бомба струва сто галона, онази — петстотин. „Уадия“ следи за сделките. Приемат депозити, осъществяват плащания, прехвърлят активи от една сметка в друга и печелят от таксите. Като всяка нормална банка. С тази разлика, че не използват компютри. Всичко е на хартиени носители. Това е причината Маккуин да не ми позволи да подпаля бункера. Защото вие се нуждаете от имена и адреси. Там вътре има цяла енциклопедия на тероризма.
— Вярно ли е това? — обърна се тя към Маккуин.
— Да, с изключение на една малка подробност — кимна Маккуин.