Сянката на вятъра

— Какво точно правехте?

— От всичко по малко. В днешните сапунени радиосериали това, което правех, биха го нарекли шпионаж, но във военно време всички сме шпиони. Част от работата ми беше да държа под око типове като Фумеро, че те са най-опасните. Като усойници са — нямат ни вяра, ни съвест. По време на война изникват отвсякъде. В мирно време надяват маска. Но винаги ги има — с хиляди. Работата е там, че рано или късно успях да разкрия неговата игра. По-скоро късно, отколкото рано, бих казал. Барселона падна след броени дни и положението коренно се промени. Превърнах се в търсен престъпник, а моите началници бяха принудени да се крият като плъхове. Естествено, Фумеро вече бе начело на операцията по „прочистването“. Чистката се провеждаше открито, с разстрели насред улицата или в крепостта Монжуик. Мен ме арестуваха на пристанището, когато се опитвах да издействам билет за гръцки товарен кораб, за да пратя във Франция някои от шефовете ми. Отведоха ме в Монжуик и два дена ме държаха в абсолютно тъмна килия, без вода и без вентилация. Когато отново видях светлина, това бе пламъкът на един поялник. Фумеро и някакъв тип, който говореше само немски, ме провесиха за краката с главата надолу. Немецът най-напред ми смъкна дрехите, като ги изгори с поялника. Личеше си, че е вещ в тая работа. Когато останах гол, както майка ме е родила, и всички косми по тялото ми бяха опърлени, Фумеро заяви, че ако не му кажа къде се крият началниците ми, забавата тепърва ще започне. Аз не съм храбрец, Даниел. Никога не съм бил, но малкото смелост, която имам, ми стигна, за да му кажа да отиде да се шиба. По знак на Фумеро немецът ми инжектира нещо в бедрото и изчака няколко минути. После, докато Фумеро пушеше и ме гледаше усмихнат, оня започна най-старателно да ме пържи с поялника. Виждали сте белезите…

Кимнах. Фермин говореше спокойно, без никаква емоция.

— Тия белези нищо не са. Най-лошите остават в душата. Издържах един час под поялника, а може да е било само една минута — не зная. Но накрая му казах малките имена, фамилиите, даже номерата на ризите на всичките си началници, че и на ония, които не бяха такива. Захвърлиха ме на някаква уличка в Пуебло Секо, гол и с изгорена кожа. Една добра жена ме прибра в къщата си и се грижи за мен два месеца. Комунистите разстреляли съпруга и двамата й синове на прага на дома й. И тя самата не знаеше защо. Когато се оправих дотолкова, че да стана и да изляза на улицата, разбрах, че всичките ми началници са били арестувани и екзекутирани броени часове, след като съм ги издал.