Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Само докато станат ненадеждни — отвърна тихо мъжки глас. — Вашата система насърчава кредитополучателите да разширяват бизнеса си и да теглят нови кредити и ако това се проточи във времето, съществува риск голяма част от добрите кредити да станат лоши.
— Магистра? — обади се Маркъс. — Имаш ли минутка?
Ситрин дръпна пердето. Маркъс не се изненада, че компания ѝ прави не друг, а полуясурото. Кахуар Ем. Конкуренцията. Чиния със сирене и мариновани морковчета стоеше на масата помежду им заедно с бутилка вино, почти празна. Роклята на Ситрин от везан лен ѝ стоеше добре, косата ѝ, прибрана назад, се стелеше в небрежен безпорядък по раменете.
— Капитане?
Той ѝ кимна към задната врата. Яд и раздразнение пробягаха по лицето на Ситрин.
— Мога да ви оставя сами — предложи Кахуар Ем.
— Не, връщам се веднага — каза Ситрин.
Маркъс я последва навън. Задната уличка вонеше на урина и развалена храна. Ситрин скръсти ръце.
— Търговецът на подправки дойде с комисионната за седмицата — обясни той. — Държи да ти я даде лично.
Ситрин се намръщи, бръчки се врязаха по челото и край устата ѝ. Взе да потропва с пръсти по ръцете си.
— Иска да говорим за нещо друго — каза тя.
— Не знам за какво иска да говори, но определено не иска да говори с охраната ти — каза Маркъс. — До този извод стигнах аз.
Момичето кимна и се замисли.
Точно в моменти като този, когато се взреше навътре в собствения си свят, Ситрин се променяше. Фалшивата зрялост, която се беше научила да наподобява с помощта на майстор Кит и актьорите, беше убедителна, но не беше истинска, не беше Ситрин. Напрегнатата млада жена, която се люшкаше шеметно между свръхсамоувереност и болезнени колебания, също не беше истинската Ситрин. Но когато лицето ѝ се загладеше, а мислите ѝ препуснеха в собствената си тишина, Маркъс съзираше намек за жената, която се криеше в момичето. Жената, в която момичето се превръщаше. Отклони поглед към уличката, с мисълта че така ѝ осигурява поне минимално уединение.
— Трябва да се видя с него — каза накрая Ситрин. — Той в къщата ли е?
— Хлебарката и Ярдем са с него.
— Добре ще е да побързам тогава — каза тя, думите ѝ бяха стоплени от весела искра в очите. — Иначе току-виж го изяли жив.
— Мога да те извиня пред Кахуар…
— Не, кажи му, че се връщам веднага. Не искам да си тръгне без мен.
Маркъс се поколеба, после кимна. Ситрин тръгна по уличката, като си гледаше в краката, и свърна зад ъгъла. Маркъс постоя още малко в смрадливите сенки, после влезе в кръчмата. Полуясуруто още седеше на масата, потънал в мисли, и дъвчеше морковче. Изглеждаше с няколко години по-млад от Маркъс, макар че смесената му кръв затрудняваше преценката. Закърнелите люспи по кожата му и наситено зеленият цвят на очите навяваха мисли за гущер.
— Магистрата трябва да се погрижи за нещо. Дребна работа, няма да отнеме повече от пет минути — обясни Маркъс. — Каза, че се връща веднага.
— Няма проблем — отговори Кахуар и махна към стола, на който беше седяла Ситрин. — Ще ми правите ли компания, капитан Уестер?
Най-разумно би било да си тръгне. Маркъс кимна любезно и седна на стола.
— Вие сте истинският Маркъс Уестер, така ли? — попита мъжът и даде знак на едно момче от прислугата да донесе бира.
— Все някой трябва да е — отвърна Маркъс.
— За мен е чест да се запознаем. Не се сърдете, но ми се струва странно, че човек с вашата завидна репутация се занимава с охрана, пък била тя и на Медеанската банка.
— Познат съм сред определени групи хора, вярно — каза Маркъс. — Но мога да вървя спокойно по улиците, без никой да ме погледне втори път.
— И все пак, след Уодфорт и Градис, бихте могли да продавате прескъпо услугите си като капитан на наемническа войска.
— Не работя за крале — каза Маркъс и изчака момчето да сложи халбата пред него. — Това стеснява възможностите ми. Аз пък се чудех, ако нямате против да попитам?…
Кахуар му кимна да продължи.
— Не знаех, че първокръвни и ясуру могат да имат общо поколение — каза Маркъс. — Вие сте първият, когото виждам.
Мъжът разпери ръце, сякаш казваше: „И въпреки това, ето ме.“ На глас каза:
— В Лионеа има и други като мен. А и за определен вид задачи хората предпочитат да наемат човек без семейство.
— А — каза Маркъс. — Значи сте… като мулетата? Не можете да имате деца.
— Моята благословия и проклятие.
— Познавах няколко такива на север. Случва се и при смесване на синаи с дартини. Познавах и неколцина, които само твърдяха, че не могат да имат деца. За да се харесват на жените. Понеже няма опасност и прочие.
— Да, има си и добри страни — каза с усмивка Кахуар.