Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Защо не се обърна с тази молба към Ярдем? Той, вярвам, те познава по-добре от мен.
— Знам какво ще каже Ярдем. Дори знам с какъв тон ще го каже. Така че няма смисъл да го питам.
— Но смяташ, че ще повярваш на мен?
— Когато поискаш, ти можеш да си много убедителен.
Майстор Кит се засмя и седна до него. Кари извика, актьорите вдигнаха сцената на пантите ѝ и превърнаха дъсчената платформа в страница на висок фургон. Сандр отиде да впрегне мулетата. Соленият бриз притихна за миг, после смени посоката си и погали хладен лицето на Маркъс. Облаците посивяха, изгубили слънчевите си краски. Много скоро кръчмите, бордеите и баните щяха да изнесат цветните си фенери с надеждата да привлекат пари и клиенти така, както светлината привлича нощни пеперуди. Стражите от краличината гвардия щяха да плъзнат по улиците. А Ситрин… По-добре беше да не мисли какво ще прави Ситрин.
Без да бърза, Маркъс разказа всичко на актьора. Деловите планове на Ситрин, амбициите ѝ за развитието на банката, надпреварата за ескортиращите бойни кораби, странната ѝ връзка с основния ѝ конкурент с наполовина ясурийска кръв. Майстор Кит го слушаше внимателно, а когато Маркъс млъкна, сви устни и вдигна поглед към потъмняващото небе.
— Ще ти кажа едно, Маркъс, и ще ти го кажа, защото е вярно. Вярвам, че Ситрин притежава всичко необходимо, за да извърти номера. Стига да си отваря очите и ушите, да претегля внимателно фактите и с мъничко късмет в добавка, може да се справи.
— „Може“ е хубава дума. Но дали ще се справи наистина?
Майстор Кит мълча дълго. А когато отново проговори, в думите му имаше нескрита тъга.
— Вероятно не.
Ситрин
Ситрин лежеше в мрака. Кахуар лежеше до нея, бавният дълбок ритъм на дишането му почти се губеше, погълнат от хора на щурците, които пееха под прозореца. Завивките под и около Ситрин бяха много меки и още влажни от пот.
Чувала беше, че първия път боляло, но нея не я заболя. Зачуди се колко от другите неща, които беше чувала за секса, са също толкова неверни. Ако я беше отгледала майка, може би щеше да е друго, може би щеше да е по-осведомена. И все пак, като за човек, който няма ясна представа какво прави, експериментът, изглежда, се беше увенчал с успех. Кахуар беше пил достатъчно, за да зареже превземките, а от нея се искаше само да го следва. Няколко целувки, няколко милувки, а после ѝ беше съблякъл набързо роклята, метнал я бе на леглото си и оттам нататък за Ситрин не остана много за правене. Цялата тази работа с тласъците и грухтенето беше доста глупава, но след това Ситрин откри. Че мисли за Кахуар с повече топлота. Може би връзката, която сексът създаваше между мъжа и жената, се раждаше от споделеното удовлетворение и унижение.
Въпреки това Ситрин се радваше, че Кахуар спи. Опиянението от алкохола беше отминало, а покрай вълненията на изминалата вечер и последвалото отрезвяване сънят едва ли щеше да я споходи. Ако Кахуар беше буден, щеше да се почувства длъжен да поддържа разговор и да се прави на любезен домакин, а това би я смутило още повече. По-добре да си хърка, прегърнал възглавницата, а тя да си размишлява на воля.
Ако пролетта на остров Нарин беше дошла рано, ако презокеанската търговия бе подранила, ако още стотина неща, за които нито тя, нито друг в Порте Олива имаше информация, се бяха случили, първите кораби от Нарин можеше да пристигнат още утре. Или пък можеше да минат седмици, месец дори, преди търговците да разберат какво е станало с инвестициите им. Докладите на капитаните щяха да донесат и последната информация, от която се нуждаеше Ситрин — каква е активността на пиратите, какво е състоянието на северните пристанища, каква е вероятността в Северобреж да избухне гражданска война или Антеа да поднови завоевателната си политика. Скоро след това трябваше да представи офертата си на губернатора.
И отново се замисли за ревизора, който щеше да пристигне. Може би самият Коме Медеан. Ситрин щеше да го посрещне усмихната и да го качи в стаите си. Или пък в кафенето. Така би било по-добре. Маестро Асанпур с прибуленото от перде око щеше да го покани в задната стаичка, а тя щеше да стане от масата да го посрещне. Счетоводните ѝ книги щяха да са готови, месечните отчети — направени. Представяше си го като стар човек със сурови очи и големи ръце.
Щеше да прегледа баланса и договорите, които тя бе сключила, и изражението му щеше да се смекчи. Гневът и смущението щяха да се отлеят, отстъпвайки място на възхита. Наистина ли е управлявала толкова добре парите на банката? Наистина ли е успяла да спаси всичко, че и да го умножи дори? В мрака на стаята Ситрин се упражни да повдига едва доловимо вежди.