Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Слоун замълча, за да отпие глътка кафе.
— Не можем да си позволим да губим дух, да се мотаем със скръстени ръце, да чакаме спасители, които може и да не дойдат. Трябва да вършим нещо полезно. — Тя говореше бавно и решително, като при всяко ново изречение обхождаше с поглед малката група. — А най-полезната работа предстои: документирането на Кивата на слънцето.
При тези думи разсеяното изражение изчезна от лицето на Суайър. Той изненадано се вторачи в Слоун.
— Случилото се днес е трагедия — вече по-бързо продължи тя. — Но е по силите ни да не допуснем тя да се превърне в нещо още по-лошо: трагична загуба. Кивата на слънцето е най-невероятната находка на тази невероятна експедиция. Това е най-сигурният начин да направим така, че Нора, Питър, Енрике и Бил да бъдат запомнени не със смъртта им, а с техните открития. — Слоун отново направи пауза. — Такова щеше да бъде и желанието на Нора.
— Нима? — внезапно се обади Суайър; Изненадата и смущението по лицето му бяха отстъпили място на нещо по-грубо. — Такова щяло да е желанието на Нора, казваш? Това?
Слоун се обърна към него.
— Възражения ли имаш, Роско? — Гласът й звучеше меко, ала очите й блестяха.
— Имам въпрос — каза той. — Въпрос за онази твоя метеорологична прогноза.
Изведнъж Блек усети, че го свива под лъжичката от страх. Но Слоун отвърна на погледа на каубоя с абсолютна невъзмутимост.
— Какво по-точно? — попита тя.
— Пороят започна двайсет минути след като ти съобщи, че времето ще е ясно.
Слоун зачака. Вперила очи в Суайър, тя нарочно оставяше напрежението да нарасне.
— Ти по-добре от нас знаеш колко локално и непредвидимо е времето тук — накрая заяви археоложката, вече по-студено.
Блек забеляза колебанието на лицето на каубоя.
— Бурята може да е дошла отвсякъде — прибави тя.
Суайър се замисли за миг. После тихо рече:
— От върха на скалите се вижда много по-добре, отколкото откъдето и да е другаде.
Слоун се наведе към него.
— Лъжкиня ли ме наричаш, Роско?
В копринения й глас имаше едва доловима заплаха, която накара Суайър да отстъпи.
— Никак не те наричам. Но Нора нареди кивата да не се отваря.
— Ти си коняр — ледено отвърна Слоун. — Това решение не те засяга.
Суайър я погледна и стисна зъби. После рязко се изправи и се отдръпна настрани от групата.
— Ти каза, че Нора щяла да бъде запомнена, ако отворим кивата — процеди през зъби той. — Обаче това не е вярно. Ти ще бъдеш запомнена. И много добре го знаеш.
С тези думи каубоят се отдалечи от лагера и изчезна сред тополите.
53.
Блек със сумтене се изтегли от последното стъпало на въжената стълба, стъпи върху скалния под на Кивира и преметна сака с инструменти до себе си. Слоун го чакаше при предпазната стена, но археологът импулсивно се обърна и отново погледна долината. Не можеше да повярва, че само преди четири часа е наблюдавал пороя от същото място. Лъчите на следобедното слънце невинно се отразяваха от стените на каньона. Въздухът бе хладен и ухаеше на влага от дъжда. Пееха птици. Лагерът беше разчистен й багажът бе пренесен по-нависоко. Единствените следи от катастрофата бяха реката, която разделяше малката долина като кафява рана, ужасяващите изтръгнати дървета и изровеният бряг покрай руслото й.
Блек се извърна и се приближи до Слоун, която подреждаше багажа си край предпазната стена. Той забеляза, че е пъхнала резервния пистолет на лагера в пояса си.
— За какво ти е това? — посочи оръжието ученият.
— Забрави ли какво се случи с Холройд? — без да вдига очи, отвърна Слоун. — Или с изкормените коне? Не искам гадни изненади докато документираме кивата.
Блек замълча за миг и се замисли.
— Ами Суайър? — попита той.
— Какво по-точно?
Археологът я погледна.
— Всичко това като че ли не го въодушевява особено.
Слоун сви рамене.
— Той е наемен работник. Никой не му иска мнението. Щом откритието ни стане известно, цяла седмица ще остане на първа страница, а в Югозапада — най-малко месец. — Тя го хвана за ръка и усмихнато я стисна. — Тогава Суайър ще запее друга песен.
По стълбата се покатери Бонароти с огромния револвер на кръста и инструменти за копаене на рамо. Слоун отдръпна ръка и взе вещите си.