Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Какво ли има вътре? — запита се той. Какво ѝ бяха заповядали демонските зарове? В ума му просветна образът на Енкидо. Ако са златни окови, грабвам си торбата с чудесии и излизам през вратата, пък ако ще фургонът да се движи.
Отвори очи и се удиви. Върху постелка от коприна се намираше подбрадник от полиран палисандър и оформена от злато среда, прикрепен към долно прагче, също от злато. Всичко беше покрито със защити, гравирани в златото и вдълбани дълбоко в дървото, а после запълнени със златна нишка. Беше прекрасно.
Подобно на всички модерни инструменти, цигулките на Арик и Джейкъб също имаха подбрадници, но древният инструмент на Роджър нямаше, навярно защото бе отпреди тази част да бъде изобретена. Подбрадникът позволяваше на музиканта да придържа инструмента си само с врата си, като освобождаваше ръцете му за друго.
— Тази част идва от лютиера на херцог Едон и е била предназначена за кралския вестител. — Роджър се пресегна почтително към предмета, докато Аманвах говореше. — Много нощи ми отне да го защитя и да вградя хора в него.
Той рязко отдръпна ръка.
— Хора? В това има демонски кокали!?
Аманвах се засмя звучно — твърде рядко го правеше, осъзна Роджър.
Това искрено ли е, запита се той, или просто част от маската?
— Не може да те нарани, съпруже. Омразата на Ний към човешката плът загива с алагаите ѝ, но костите им продължават да носят магията на Ала, създадена от Еверам много преди Ний да изкопае бездната си, разкривено копие на творението му.
Роджър сви устни.
— И все пак…
— Костта е съвсем тънко парче — отвърна Аманвах. — Обвила съм я в защити и злато.
— Какво прави? — попита Роджър.
Аманвах се усмихна толкова широко, че Роджър виждаше зъбите ѝ през прозрачното було и дори на скептика в него му се стори, че не се преструва. Сърцето му ускори ритъм.
— Опитай — прошепна Аманвах и взе цигулката му, за да му я подаде.
Роджър се поколеба за миг, след което обаче сви рамене и прикрепи подбрадника към инструмента, постави го на врата си, без да го придържа с ръце. Когато цигулката докосна брадичката му, по нея преминаха леки иглички като от изтръпнал крайник.
Роджър почака.
— Какво трябва да стане сега?
Аманвах отново се засмя.
— Свири!
Роджър взе лъка в сакатата си ръка и бързо изсвири нещо. Резонансът го стъписа. Инструментът беше станал двойно по-силен.
— Това е невероятно.
— И това е с повечето защити, скрити от брадичката ти — рече Аманвах. — Повдигни я и звукът само ще се усилва.
Роджър я изгледа питащо, но се върна към свиренето. Отначало дървото бе скрито под главата му и цигулката звучеше само малко по-силно от обикновено. Той бавно повдигна брадичка, като разкри повече от защитите, и звукът удвои сила, след това отново и отново, докато накрая зъбите и костите на лицето му жужаха. Накрая му се наложи да спре, защото го болеше, макар че много от защитите дори още не се бяха задействали.
— Това ще заглуши прекрасните ви гласове — каза Роджър.
Аманвах поклати глава и надигна булото си, показвайки златна яка, плътно прикрепена към долната част на гърлото ѝ. Сиквах показа своята.
— Няма да изостанем от теб, съпруже.
Роджър поклати глава изумен.
Може би тази костна магия и заровете не са чак толкова лоши.
— Не знам какво да кажа — промълви накрая той. — Това е най-невероятният подарък, който някога съм получавал, но нямам какво да ви подаря в замяна.
Аманвах и Сиквах се засмяха.
— А нима забрави песента, която изпяхме току-що? — попита Аманвах. — Това беше твоят дар пред благословения ни баща. — Аманвах постави длан на лакътя му. — Ще я изпълним заедно с теб довечера за чините.
Роджър кимна, внезапно разкъсан от вина. Нямаха представа какво ще каже тази песен на лактънците.
Селцето Зелена поляна изглеждаше изоставено, когато керванът пристигна, а полята бяха опразнени от хора и добитък. От време на време зърваха някакво движение откъм гората и близките хълмове, но то бързо замираше. Оставиха кервана на пътя на вестоносците, докато фургоните се упътиха към самото село. Дори там не видяха никого.
— Не ми се нрави това — каза Кавъл.
Колив му рече нещо на красиански и изсумтя.
— Какво каза? — попита Лийша.
— Казва, че чините вдигат шум почти колкото гръмотевична буря. Навсякъде край нас са и ни наблюдават от всеки прозорец и всеки ъгъл. Ще го изпратя да разузнае…