Дневната война

Еверам, Създателя на туй, що е, било е и ще бъде, отвред обзря нийският мрак и мразът нийски и почувства празнота, и още — гнет, и святата Ала затуй извая. И прикади ѝ той със слънце и луна, и светлината им дари на хората, подобията Негови. И Съзиданието, запретило съвършената ѝ бездна, Ний възневидя. И пресегна се Ала да съкруши, но Еверам възпря десницата ѝ. Ний заплю със храчка черна Неговия свят и Алагай’тинг Ка отпусна членеста снага, на демоните всички Майка скверна. Но Еверам с дъха си сътворенчески на Времето стрелата пусна. Кралицата на демоните свергнаха слънцето свещено и свещената луна и с проклинания тя плъзна се обратно в Бездната. Но завъртя се пак Ала и падна нощ, и като с рог обсидианов сбра от нийските чертози черната ѝ челяд. От чреслата си избълва ги Алагай’тинг Ка унищожителите алагаи, и воинството на Ний за да разпръсне, рече Еверам човеку: „Брани се, не отстъпвай под светлика лунен, дето гасне, и множи мощта на алагаите. И знай, че скрие ли докрай нощта луната, Ала трепери, Алагай Ка крачи по земята. Кога тъй млада е луната, та още непрогледно е небето, телата си пазете от гмежта на Ний, ума си вий пазете от бащите демонски, та да не го погълнат ведно с мислите, с мечтите ви за Мойта светлина.“ И Еверам, Могъщ и Превелик, изпрати на децата Си последен дар, изпрати Избавителя. Шар’Дама Ка ни води към величие и Райски двери, децата Еверамови ще едини. И язвата на Алагай’тинг Ка ще изцери той, Избавителя. И всичките човешки племена ще са в едно — пръсти на десницата му властна. На колене пред него и пред Еверам! Или копието му десятък ще си вземе от децата ви, та без колебание в сетнешните дни да го последвате на рат и без колебание да се обагрите в кръвта на алагаи, в Първата война.