Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
Майлс махна, в знак че разбира.
— Ти си знаеш. — После добави: — На Екатерин може ли да кажа? Защото, ако не може, главата ми ще експлодира.
— Достатъчно експлозии видяхме за един ден. Кажи ѝ. Но я предупреди да си мълчи. Не е тайна, просто да бъде дискретна. Няма да прехвърля децата в репликаторите, преди да помогна на Корделия с преместването на столицата и базата. Ще изчакам да си подаде оставката като вицекралица. А ако не изникне нещо спешно, и аз ще си подам оставката по същото време.
— А другите хора във Ворбар Султана? Ключовите хора, имам предвид, не прессъобщение.
— Е, това оставям на теб, графе. Ти трябва да живееш там, не аз. — „И слава богу.“ Запита се каква ли част от разговора им Майлс ще предаде на Десплейнс. Чудесно бе, че няма нужда да му пука.
Майлс се почеса по носа.
— А… Грегор знае ли за всичко това?
— Мисля, че майка ти му е изпратила подробно съобщение, да.
— Включително и за твоята част от нещата?
— Да.
— Мамка му…
Джоул не беше сигурен дали ругатнята е общ коментар на ситуацията, или има конкретен адресат.
Майлс продължи жално:
— И щом е знаел, тогава защо, макар и неизрично, ме прати тук да разследвам?
— Обикновено защо те праща да разследваш нещо?
— За да се заровя надълбоко. Да разбера какво става. Да оправя каквото мога. И да докладвам.
— Това отговаря ли на въпроса ти?
— Тоя реторичен номер си го копирал от майка ми — изръмжа Майлс.
— Свърши ли работа?
— Да.
— Добре тогава.
Майлс се облегна назад, преметна крак връз крак и забарабани с пръсти по страничните облегалки на стола. Вдигна поглед.
— И как, ъъ… ще ги кръстиш?
Въпреки умората и болката усмивка разтегли устните на Джоул.
„Печеля.
Всички печелим.“
17.
Корделия вървеше през градината към служебния си кабинет. Тъкмо бе изпратила Оливър във военната болница за преглед при специалиста по изгаряния и да му сменят превръзките, с уговорката, че ще мине през апартамента си за малко дрехи и ще се върне право в двореца, без никакви отбивки в кабинета си. Пратила бе Риков да го откара със строги инструкции да го върне без излишно бавене. Чудеше се дали би се съгласил да държи няколко ката дрехи тук, за свое и нейно удобство. Колкото до публичните декларации по лични въпроси…
Снощи се беше прибрал от градината изтощен, и нищо чудно — разчитайте на Майлс да изстиска и последните капчици живот от уморен човек, а и какво толкова си бяха говорили двамата? — позабърсал се бе с мокра кърпа и се бе сринал със стон в леглото. Там, благодарение на военната фармацевтика и нейните чудеса, беше спал спокойно, вместо да се мята в агония. Тази сутрин беше станал… бавно. Е, не точно като живите мъртви — сънливата му усмивка беше твърде доволна като за зомби, — но дано раздвижването го ободреше.
Блейз и Айви си бяха прекарали добре на пикника вчера, Блейз бе потънал в работа, което винаги му носеше радост, а Айви бе довела цялото си семейство или поне онези негови членове, които бяха в града. Всички си бяха прекарали добре и се бяха отървали без сериозни наранявания. И вече бяха подготвили сутрешния ѝ график.
— Предварителната редакция на официалното видео от пикника е готова и чака одобрението ви — докладва Блейз. — В планетарната мрежа циркулират куп частни видеа от, ъъ, от злощастния огнен инцидент. Според мен ще е разумно да пуснем и наша версия, подходящо редактирана, така да се каже.
— А имаме ли наш запис?
— Да. Случайно бях наблизо и правех пейзажни снимки на поляната и подготовката за фойерверките. Получиха се страхотни кадри на целия екшън!
Корделия не беше подозирала, че в гърдите му дреме военен кореспондент.
— Оливър едва ли ще се зарадва особено.
— О, адмирал Джоул е излязъл страхотно. Проучването ми показва, че снимките, на които предпазва с тяло внуците ви, са най-популярните тази сутрин в цялата мрежа.
— Да, наистина са хубави — обади се Айви. — Най-добрите ги запазих в отделен файл да си ги имам.
Корделия не можеше да устои повече.
— Дайте да ги видя.
Голият до кръста Оливър, съобразителен и храбър, наистина беше излязъл добре. Корделия ги прегледа отново, после каза:
— Омъжена си, Айви.
— Това не пречи да гледам.
— Мда. Направи ми копие на файла, става ли?
Айви се усмихна лукаво.
— Непременно.
Ако се съдеше по изражението му, Блейз бе изпаднал в кратко неведение. Двете жени се спогледаха и не го осветлиха.