Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Това е защото си безкрайно дипломатичен. Или защото никога не позволяваш егото ти да застане между теб и целите ти, не знам. Страховита черта на характера, между другото.

— Така или иначе, резултатите са впечатляващи. Имаш прекрасни деца, Майлс.

— И аз така мисля, но не знам дали е благодарение на мен или въпреки мен. Едно мога да ти кажа обаче — заслугата не е моя. Хората грешат за това. Не родителите правят децата, а децата правят родителите. Оформят поведението ни още с първия си писък. Променят ни така, че да паснем на нуждите им. Понякога това е доста болезнен процес.

Джоул вдигна вежди.

— Не го бях поглеждал от този ъгъл. — Тази представа му се струваше обнадеждаваща по странен начин.

— По-добре ми повярвай. През целия си живот съм се учил в движение, така че защо и с родителството да е различно? — Поколеба се, после добави: — Ако може да се съди по стореното от теб днес, имаш правилните рефлекси като за начало.

Ред беше на Джоул да кривне глава. Понечи да започне с „ако“, но този съюз вече не беше актуален.

— Когато децата ми се родят, не искам да бъдат откъснати от роднините си заради ненужни мълчания. — След миг се поправи: — Децата на Арал. Макар че той така и не можа да гласува „за“ или „против“.

— Напротив, гласувал е, при това изрично, поне що се отнася до майка ми. Сега разбирам защо онази клауза в завещанието му беше толкова подробна и ясна. Направо чувах гласа му през юридическата терминология.

— Освен това… ако е ясно, че ти ги приемаш, и другите хора ще ги приемат по-лесно. — Е, може би не всички, но достатъчно като за начало, както Майлс се бе изразил.

Майлс мълчеше, обмисляше думите му.

— А ако не го направя, това няма да промени решението ти?

— Няма.

— Но ще натъжи майка ми — въздъхна Майлс.

— И мен. — И не само заради Корделия, осъзна внезапно Джоул.

— Хм.

Джоул допи с гримаса електролитите. Действието на обезболяващите започваше да отслабва.

— Значи, ъъ… — каза Майлс. Впи хладно проницателен поглед в Джоул. — И как се връзва всичко това с връщането ти във Ворбар Султана, за да поемеш отдел Операции? Не ми го е казала майка ми — побърза да добави. — Тя запази тайната ти. Сам се досетих. Което много я ядоса, между другото.

— Ха. Това е единственото лесно нещо в цялата история. Няма да приема.

Очите на Майлс се разшириха.

— И кога го реши?

— Преди около четири часа.

Майлс сбърчи нос.

— Ако майка ми е знаела, че това ще е достатъчно, несъмнено би… знам ли, би подпалила нещо и би го метнала по теб.

Джоул се разсмя въпреки болката.

— Мога да си го представя. Макар че решението ми не беше пряко свързано със… Просто тази сутрин още не знаех какво ще правя, а сега вече знам. — След миг добави: — Предпочитам сам да го съобщя на Корделия, между другото. Ако нямаш нищо против. Преди това трябва да се погрижа за някои неща.