Джентълмен Джоул и Червената кралица

Тя кимна, после добави колебливо:

— А с Майлс как се спогодихте снощи? Той не каза почти нищо тази сутрин.

Спокойствие се разля по лицето му.

— Нали знаеш онова чувство, когато си намерил път до пристана, било в морето, било в космоса, когато всичко изщраква на мястото си и разбираш, че си довел кораба си на сигурно място? И най-после можеш да си отдъхнеш?

— Толкова добре се спогодихте, значи?

— Така мисля. — Размърда се на стола, разкърши гръб и примижа леко. — Казах му за момчетата. И за всичко останало, макар и без да навлизам в детайли.

Заля я прекрасно чувство на облекчение.

— О, благодаря ти.

Той се вгледа в нея и линията на устните му се смекчи.

— Ти също носеше тежестта на мълчанието. И нито за миг не се приведе под нея.

Корделия размаха ръце.

— Това върви с работата.

Той продължи да я гледа, отвори уста да каже нещо, но после очевидно избра друго:

— Не знаех с кого ще говоря — с Майлс Бараяреца или с Майлс Галактика, но за мой късмет снощи той беше в бетанско настроение.

— Бях приготвила един-два пръта, които да му вкарам в колелата, ако тръгне да се прави на стария Пьотър — призна тя. Като се започне с двете прапрабаби в собственото ѝ фамилно дърво… някой дали му беше разказвал за тях?

— Често ли го прави?

— Понякога. Това да си граф, изглежда, ти бърка в мозъка. Културно влияние, такива неща. — Замълча, изчаквайки търпеливо. Както и очакваше, Оливър сам отвори темата.

— На път през апартамента пратих теснолъчево съобщение на Десплейнс. Благодарих и се извиних.

— Сигурен ли си? Напълно? — тихо попита тя.

Кратко кимване.

— Разбрах го със сигурност щом натиснах бутона за изпращане. Едва ли бих могъл да го нарека тежест, която ми е паднала от раменете, защото така и не стигнах до тежестта. Беше по-скоро усещане за простор, сякаш светът ми внезапно се е отворил, разгънал се е, а аз стоя изумен под синьото небе. Много странно усещане. Не мисля, че се дължеше на обезболяващите обаче. — Измери я с поглед. — Не ми изглеждаш особено изненадана. Как е възможно да си знаела какво ще реша, щом самият аз не знаех?

— Не знаех, разбира се, но ти ми подсказа — когато пристъпи към оплождане, вместо просто да замразиш гаметите. Сякаш, съзнателно или не, си искал да наклониш везните в полза на този проект.

Той се замисли, после каза:

— В други времена сигурно биха те изгорили на клада като вещица.

— О, я стига — каза тя, доволна.