Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— Исках да се прибера в апартамента си, за да… не. — Оливър обърна глава и се намръщи на Майлс. — Първо трябва да говоря с теб. По-късно. Довечера. Това може и да свърши работа.
— О? — Майлс погледна въпросително към Корделия, която само сви рамене. „Нямам представа за какво говори.“
Ризата на Оливър беше съсипана и мина известно време, докато намерят алтернатива — „Няма да изляза навън с една от онези проклети болнични нощници, дето се развяват на гърба!“. Откриха я в лицето на лекарска престилка, широка и чиста. Фактът, че синият ѝ цвят подчертаваше синьото на леко замаяните му очи, беше наблюдение, което Корделия запази за себе си. Майлс коленичи да му помогне с обувките — Оливър, с усмивка, му позволи да го обуе, след като сам направи неуспешен опит да се наведе за тази цел.
— Най-малко пет дни отпуск по болест — каза твърдо лекарят, — и никакво пътуване със совалка, докато лично не ви разреша, ясно? Сър. — След порой от подробни инструкции относно приема на течности и електролити и в какъв случай да го търси по личната му линия, и след като благоразумно копира цялата документация до амбулаторията в двореца и комуникатора на Корделия, лекарят най-после го изписа на отговорност на вицекралицата.
Аплодисментите и радостните викове, докато вървяха към определената им ложа, бяха знак, че Корделия правилно е преценила настроението и нуждите на тълпата. Ръкоплясканията и виковете станаха още по-бурни, когато Екатерин, чакаща с неспокойните деца, стана и целуна Оливър по бузата. За да не останат по-назад, и останалите момичета Воркосиган последваха примера ѝ, включително Симон — „Виж ти, внучките ми имат добър вкус, да се надяваме, че ще оцелее и след пубертета“, — като Хелън беше последна и целуна спасителя си малко срамежливо. Засрамен на свой ред, Оливър махна с ръка за благодарност и седна.
— Ти си герой — каза му Екатерин. — За мен си истински герой.
Оливър обходи с поглед поляната.
— Подозирам, че съм изглеждал доста глупаво.
— Е, за този си рожден ден ще има да разказваш… — въздъхна Корделия.
Оливър се позасмя.
— Мда. Белезите ще избледнеят с времето.
Ръката на Корделия посегна скришно между тях и стисна неговата; той ѝ отвърна със същото. А после първият съсък, бумтеж и блясък сложиха началото на огненото представление и удавиха думите и нуждата от тях.
Майлс дойде при Джоул в тъмната градина. Носеше бутилка сайдер, за която Оливър го беше помолил, и литър течни електролити по своя инициатива. Джоул не отказа нито едното, нито другото. Остави шишетата на малката маса и махна към плетения стол.
— Настанявай се.
Самият той седеше на пейката, доста твърда под задника му, но затова пък без облегалка.
Градината тънеше в мрак, незнайни растения надвисваха над пъстрите светлинки, обточващи алеите, въздухът беше хладен и мек след дневната жега. Тиха органична нощна музика от дребните създания, които дебнеха невидими — Сергияр на друго ниво, — надвиваше далечните човешки шумове и разсеяните светлинки на града. Майлс седна — лицето му бе смътно очертано от градинските лампички, червени, зелени и сини — и остави бастуна си настрана. Стойката му беше отпусната, но очите му бяха повече от будни. Най-добрият следовател на императора, изправен, без да подозира, пред един от най-охотните информатори в своята кариера.
Макар че охотата, разбира се, още не означаваше, че информаторът ще се предаде без бой.
Джоул прикри последния си пристъп на колебание с щедра глътка от сайдера, отпи послушно и от електролитния разтвор — отврат! — после побърза да отмие неприятния вкус с още една щедра глътка от сайдера. Може би малко джин би подобрил нещата, по примера на старите земяни, които подслаждали по този начин горчивия хинин? Не, този експеримент можеше да почака. Обезболяващите още действаха, но на някакво дълбоко ниво тялото му знаеше колко сериозно е пострадало и сътрудничеше с неохота на командния център. По-добре да приключи с това без бавене.
Майлс отпи от собствената си напитка — предвид късния час коктейлът му навярно беше забъркан от Фрида, тоест не съдържаше алкохол — и реши да му помогне. Или просто и той искаше да си ляга.
— Е, ъъ… за какво искаше да говорим?
— За много неща. Твърде много може би. За миналото. За настоящето. За бъдещето…
— Да, изчерпателно звучи. — Майлс кривна глава. — Нека позная. Събираш кураж да ми кажеш, че майка ми ти е предложила яйцеклетки. Което е крайно необичаен подкуп, но майка ми си е такава. Прав ли съм?
— Дааа… не. И да, и не. Не точно. По-сложно е.