Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
Дремлер не каза нищо.
— Бяхме в колежа — продължи Ричър. — Защото „Уест Пойнт“ е всъщност колеж. За такива неща разговаряхме там. Дали сме били сериозни в намеренията си? Нямаше никакво значение. Защо нямаше начин да докажем думите си. А може би има… Животът си прави странни шеги. И сега аз получавам възможността да отговоря на този въпрос. Дали думите ми, изречени преди толкова много години, са били празни приказки?
Ричър простреля Дремлер в сърцето, след което стреля отново, този път в главата, от същото разстояние, за да бъде напълно сигурен. Прибра пистолета в джоба си, напъха наръчника в камуфлажната раница, метна „Дейви Крокет“ на рамо и се запъти към микробуса. Отвори първо едната врата, после другата, остави раницата в компанията на деветте ѝ близнака, после затвори и заключи.
Настани се на мястото до шофьора.
— Добре ли си? — попита Нили.
— Никога не съм бил по-добре.
— Сигурен ли си?
— На майка ми ли се правиш?
Ролетната врата на склада се вдигна чак догоре.
— Карай — каза Ричър.
Съветът за национална сигурност задейства процедура за извънредни случаи, която изискваше участниците в разследването незабавно да поемат към различни части на света, за да бъде ограничен рискът от визуална идентификация и евентуално връчване на призовки. Така шестнайсет часа по-късно Ричър се озова в Япония. Там научи, че задачата по разтоварването на микробуса е била поверена на компания, специализирана в областта на утилизацията на ядрени отпадъци. Тя разполагала с един от онези старомодни камиони, които датираха от времето, когато ракети с ядрени бойни глави падаха от самолетите и се забиваха в някоя нива. По-късно научи, че Уайт и Вандербилт са отлетели право за Цюрих в компанията на куриера. Там изтеглили парите от една сметка и ги прехвърлили в друга. Така ЦРУ забогатяло с шестстотин милиона долара. Иранецът получил апартамент в Сенчъри Сити, луксозен квартал в западната част на Лос Анджелис. Седмица по-късно получил работа в Холивуд. Саудитците били отзовани в Йемен и повече никой не чул нищо за тях. Уайли бил погребан в гробище за бездомници край една магистрала в Германия без кръст или камък на гроба му.
Ричър видя Синклер за последен път два месеца по-късно, когато бе повикан във Вашингтон. За да му връчат медал. Тя му изпрати бележка и го покани на вечеря. В деня преди церемонията. В дома ѝ. Къща в едно от предградията на Александрия. Ричър обу панталона си на морски пехотинец и облече черната тениска от Хамбург. Дрехите му бяха изпрани и изгладени в една обществена пералня в Япония. Не взе яке, защото беше топло. Подстрига се, избръсна се и взе душ. Синклер беше с черна рокля. Този път носеше диаманти, а не перли. Вечеря на маса с размерите на рибарско корабче. Пламъчетата на свещите потрепваха. Диамантите искряха. Тя му каза, че част от новините са доста добри. Лошите пострадали сериозно. Финансовата загуба била значителна. Шестстотин милиона долара са страшно много пари. Вече не можели да прекарват товари през летището на Хамбург. Двамата мъже, които Ричър застрелял, се оказали ключови фигури в тези операции. Куриерът им оказал сериозно съдействие. С нейна помощ разгадали донякъде структурата на организацията и попълнили някои празноти. Уайли не оставил завещание и още се водел собственик на ранчото в Аржентина. Не можели да направят нищо по въпроса. Все още не знаели доста неща. Разследването продължавало.
След вечеря направиха вял опит да измият съдовете и се озоваха един до друг в кухнята. Ричър долови парфюма ѝ. Отново се почувства неловко.
— Направи го както миналия път — каза Синклер.
Той вдигна ръка, за да отмести кичура, паднал на челото ѝ, плъзна ръце в косата и почувства колко гъсти и меки са талазите, на които се спуска тя. Прибра част от кичура зад ухото ѝ, а друга остави свободна.
Изглеждаше добре.
Той свали ръка.
— А сега и от другата страна — каза тя.
Ричър използва другата си ръка по същия начин, като едва докосна челото ѝ, но зарови пръсти дълбоко в косата ѝ и я отметна назад. Този път не свали длан, а я плъзна по врата ѝ. Който беше слаб и нежен. И топъл. Тя постави ръка на гърдите му. После я плъзна зад врата му. Тя го придърпа надолу, той я повдигна нагоре. Последва целувка. Той намери миниатюрната метална висулка във формата на капка. Дръпна я надолу и тя се плъзна по гърба ѝ.