Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
Телефонът иззвъня. Изобел трепна, сякаш я бяха заловили да върши нещо нередно. Влезе забързано в кабинета и вдигна неуверено слушалката, прочитайки непознатия номер от дисплея на телефона. Не беше човек, който търси Мъри, а самият Мъри.
— Извинявай, че те безпокоя, Изобел, но Филип ме помоли да ти се обадя и да видя дали искаш да те откарам вкъщи за обяд? Той ще остане при семейство Делби, но аз ще мина покрай къщи след десетина минути.
— Благодаря — каза Изобел неуверено. — Да, бих искала да си отида у дома. Свърших с писането за днес.
— Сметнах за най-добре да те предупредя, че идвам — каза той.
— Благодаря — каза Изобел с престорено хладен тон.
— За мен е удоволствие. Значи десет минути — каза той вежливо и затвори.
Изобел запази написаното и копира главите на диска си, за да ги отнесе, така че Мъри да не може да я шпионира, както тя беше шпионирала него. Поседя няколко мига в стола пред бюрото на Мъри. После си помисли, че ще е по-добре да го чака на прага, за да не остават насаме в къщата, което би било неловко след вчерашната случка. Облече си палтото и излезе от къщата, затваряйки входната врата зад гърба си. След няколко мига колата му се зададе по алеята и спря до нея. Изобел тръгна към колата, усещайки как обувките й с високи токчета стъпват нестабилно по чакъла, отвори пасажерската врата и се качи. Мъри й отправи любезна, неутрална усмивка.
— Как вървят нещата със семейство Делби? — попита Изобел бързо, за да предотврати по-интимни разговори.
— Със страхотни темпове — каза той и обърна колата. — Оставих ги да обсъждат цветови схеми с Филип. Смятат да се спрат на остъклена постройка над басейна, и пълно обновяване на басейна. Можеш ли да повярваш? Проектът е огромен.
— О, браво — възкликна Изобел.
— До голяма степен благодарение на Филип — каза Мъри. — Имат много стар басейн и искаха да сменят облицовката му с по-съвременна и да купят няколко модерни допълнения. Но Филип свърши цялата работа по придумването…
— Цялата работа по кое?
— Придумването — Мъри видя неразбиращото й изражение.
— Приказките. Много се разпали и каза, че басейнът бил истинско съкровище и че би било направо вандалски акт да го префасонират и че би трябвало да бъде грижливо модернизиран и ремонтиран.
— Защо, колко е стар?
— Построен през 1930 г. и е невероятно грозен — каза той поривисто. — Но те започнали, търсейки най-ниската оферта: ние бяхме третата компания, която им направи предложение, и сега те си въобразяват, че са нещо като обект, защитен от Националния тръст за паметниците на културата. Филип им обещава огромна снимка на две страници в „Кънтри Ливинг“. Казва, че това е впечатляващ образец на ар деко.
— А така ли е? — попита Изобел, развеселена.
— Не — каза Мъри спокойно. Бръкна в джоба си и измъкна пакет цигари, вдигна го към устата си и издърпа с устни една цигара. Допря светещата запалка на колата до края на цигарата, а после внезапно попита: — Съжалявам, нали не възразяваш?
— Не възразявам — излъга Изобел. — Не знаех, че Филип разбира от стил ар деко и от басейни.
Мъри й се ухили.
— Не разбира — каза. — По-точно не разбираше. Но сега е наясно. Просветих го накратко, докато пътувахме.
— В такъв случай, ако ти си този, който разбира от тези неща, защо не говори ти?
Мъри намали малко, за да влезе в тесния път към къщата на Изобел.
— Казах ти — напомни й той. — Защото той има класа. Когато аз говоря за басейни в стил ар деко и отговаряща на стила реставрация, звучи назубрено. Когато го прави Филип, говори като джентълмен. Те се влюбиха в него. Вероятно ще го поканят да остане на обяд.
Изобел беше обзета от чувство на пълна паника, че може да се наложи двамата с Мъри да обядват насаме.
— О, не биха го направили, нали? Да поканят човека за басейна на обяд?
Мъри я стрелна с развеселена усмивка.