Аферата „Зелда“

— Чувстваш се пренебрегната?

— Не! Не е това. Филип говори за връщане на работа, иска да работи на свободна практика.

— Е, това е хубаво, нали?

Настъпи ново мълчание.

— Не виждам какъв е проблемът — каза Трой търпеливо. — Щом Филип е по-добре и всичко върви добре?

— Не — каза Изобел. — Просто всичко е различно.

— Защото Филип вече не е инвалид?

— Да — каза тя, вкопчвайки се в това обяснение. — Защото е такъв, какъвто беше преди.

Трой, в офиса си в Лондон, бързо си помисли какво можеше да означава това.

— Искаш да кажеш, че отново си правила секс с него.

Изобел внезапно осъзна, че подновяването на сексуалния й живот с Филип беше нищо в сравнение с това, че Мъри й открадна обувките. При това прозрение леко ахна от ужас.

— Предполагам, че искаш да се събереш отново с него — заяви безцеремонно Трой.

— Да — каза Изобел колебливо, мислейки единствено колко невъзможно беше да се съсредоточи върху каквото и да е освен проблема с липсващите обувки. — Предполагам, че искам.

Трой замълча за момент.

— Виж, не е проблем — каза великодушно. — Казах ти, че това не те обвързва с нищо. Не трябва да се чувстваш неловко заради това, или нещо подобно. Не е абсолютно никакъв проблем. Имахме чудесно, изненадващо изживяване заедно, и може би ще го имаме отново, а може би не. Но и двамата сме големи хора, Изобел. Не сме си обещавали нищо. Не сме сключвали договор.

— Да — каза Изобел със слаб глас. — Ако съм създала впечатление…

— И двамата създадохме впечатление за хора, които се държат по доста необичаен начин — каза Трой мило. — Не сме си давали обещания, Изобел. Не се оплаквам от нищо.

Трой си пое дъх и смени темата, за да овладее положението.

— А сега, нека се справяме с нещата едно по едно. Довърши главите, свърши работата, това е важното. Да оправим деловата страна. После или ми ги изпрати, или ги донеси лично, не възразявам срещу двата варианта, както предпочиташ. Ще ги изпратя на Дейвид и ще ти уредя възможно най-добра сделка, и после ще преценим как ще се чувстваме. Всичко ще отнеме около месец, нали така? Можем да преценим как ще се чувстваме в края на март.

— Всъщност не става въпрос за Филип — призна Изобел.

— Какво?

Изобел си помисли да се опита да обясни на Трой за изчезналите си обувки, за лекия дъх на Мъри по лицето й, за устата му, приближаваща се толкова плътно до нейната, че тя си помисли, че ще я целуне.

— За какво става дума тогава? — попита Трой.

— Всъщност за нищо. Края на март ли каза?

— Да.

— Дотогава басейнът ще е почти завършен — каза Изобел без връзка с досегашния разговор. — Ще съм се върнала в собствения си кабинет. Строителите на басейна ще са си отишли.

Трой се поколеба.

— Ще ти уредя да получиш остатъка от парите за басейна — обеща той, мислейки, че тя има предвид това.

— Да — каза тя. — Благодаря ти.