Отписаният

Той се измъкна от надошлите съселяни и изведе след себе си Павел. По-нататък всичко вървеше без особени емоции. Бабите мълчаливо и ловко се покатериха на танка. И ето така, всички заедно, с малка скорост, понеже горката коза едва ги настигаше, поеха напред под грохота на двигателя и врещенето на нещастното животно.

За тях се залепиха любопитни, главно хлапетии. Така стигнаха до мостчето над пресъхналата рекичка. По-нататък бе истинско шоу за размяна на техен шпионин за наш разузнавач. Бабите гледаха от бронята, утихналите момчета бяха застанали малко по-назад от танка и наблюдаваха със зяпнала уста.

Посрещнаха ги няколко офицери от вътрешното министерство и двама войника десантници с автомати. До тях стояха двама чеченци, оклюмани и със завързани на гърба ръце. Срещнаха се на средата на мостчето.

— Кого си ни довел? — обърна се един охранен капитан към Имай.

Той размаха съкрушено ръце и погледна Тягунов.

— Пленените загинаха — доложи Павел, като приближи. — Те са зад куполата.

— А вие кой сте? — офицерът присви очи. — Също ли сте пленник?

Павел протегна мълчаливо документите си.

— Откомандирован… — изхъмка офицерът. — Не успял да стигне частта си и вече се предал в плен… А вие защо оцеляхте, другарю майор, щом останалите са загинали?

Имай искаше да каже нещо, но гледайки Павел, се въздържа.

— Хайде да не се изясняваме тук — процеди Павел. — Не е ли по-добре да свършим с това?

— Откъде да зная, може да са ги разстреляли! — каза капитанът. — И ни пробутват тия… — Той кимна с отвращение към изнемощелите „роби“. — И вас за капак. Не мога ли да си го помисля?

— Коля, по-добре виж загиналите — рече Имай. — Познаваш ме. Не измъчвам пленниците, не ги стрелям аз. Виж им раните. Изскочи един от вашите „Су“-та пусна ракети, мен не ме улучи, тях улучи. Изпотрепа и нашите момчета, мои ученици от горния курс, които ги пазеха. Коля, погледни ги. А този майор е спасил моята майка от бандата на Садуев. Може да се каже, че е мой гост.

— Там ще се изясняваме… — мрачно отвърна капитан Коля и тръгна към танка.

Качи се на бронята трудно, не като бабите, отметна брезента. После също така трудно скочи на земята.

— И къде да ги дяна? — попита той Имай. — Аз съм с онази газка, къде да ги дяна? Да ги метна на гърба си ли?

— На покрива — обади се Павел. — Ще седна с тях. И ще ги крепя. Само карайте по-бавно.

— А вие, другарю майор, да бяхте помълчали — прекъсна го капитанът. — Засега сте пленник. И трябва да се изяснят обстоятелствата около вашето пленяване. Както и откъде имате този неканен адвокат. — Той кимна към Имай. — Имай, пак ми пробутваш скитници — рече той. — Какво се разбрахме миналия път? Войник за войник, нали така? Или плащай за тях, както се следва, или си ги вземай обратно! И бъди така добър следващия път да не ми караш тези, изпосталелите, нито трупове, а наши пълноценни руски войници! Разбра ли ме?