Дарк Холоу [bg]

Очакваше сам да намеря връзката. Замислих се.

— Нещо ми се губи — признах си след малко. — Затова ли ме гледаш така самодоволно?

— Би трябвало да се досетиш. Спомни си обезобразената уста — зашиването. Разкъсаните утроби на момичетата през 1965 година носят типично послание. Всяко обезобразяване има специално значение и подсказва определен символ. Не сме ли виждали подобни неща заедно, а, Птицо?

Усмивката и изчезна, аз кимнах: да, точно така — Пътника.

— Ето, отново, тридесет години по-късно, пак попадаме на послание. Този път то е предадено чрез друг вид обезобразяване — зашита уста. Какво означава то?

— Че е трябвало да си трае ли? Да си държи устата затворена?

— Много вероятно — рече Рейчъл. — Едва ли идеята е предадена по най-деликатния начин, но убиецът е далеч от всяка деликатност.

Замислих се върху казаното от нея.

— Тя се е оплакала на ченгетата и те арестували Били Пърдю, нали така?

Ами да! Оказваше се, че Кайл би трябвало да е онзи възрастен мъж, който наблюдавал къщата на Рита през нощта, когато пияният Били е вдигнал голяма патърдия и полицията го прибрала. Самият Били твърдеше, че е видял подобен човек пред дома на Рита. Може би същият е и нападателят на Рита в хотелската стая.

— При Шерил Дансинг имаме счупена челюст и отрязан език. Тук си позволявам по-голяма свобода на тълкуването, но мнението ми е, че тя е наказана за точно обратното: за мълчанието си.

— Във връзка с прикриването на детското раждане?

— Това звучи като добро обяснение. В крайна сметка Калеб Кайл е една машина за убиване, в която няма съвест, няма угризения, няма мисъл за жертвата. Независимо от причините, които са го превърнали в такова чудовище, независимо от символите и собствените му страдания той е убиец психопат.

— Но е страдал от загубата на детето си, нали?

Рейчъл почти подскочи от стола и ми се усмихна като учител на дал верния отговор ученик.

— Ами да Проблемът или ключът към всичко е шестата жертва — шестото момиче, което никога не е било намерено. По цял ред причини, за които сега няма да говоря и за чиято интерпретация колегите сигурно биха ме разкритикували най-остро, мисля, че дядо ти е бил прав за нея. Жертва, но не същият тип жертва!

— Нищо не разбирам.

— Дядо ти е записал в досието, че и тя е убита, но по някаква специална причина не е изнесена на показ, както другите жертви.

— Май започвам да се досещам…

Наистина виждах накъде върви нишката на мисълта й и в стомаха ми заседна познатата твърда буца на неприятното предчувствие. Тази идея се въртеше напоследък смътно и в моето съзнание, но не бях успял да я изясня и прецизирам. Изглежда, здраво е глождела и дядовия мозък и той се е надявал шестото момиче да е мъртво.