Искрено ваш Шурик [bg]

58

Малко преди трийсетата си годишнина Шурик направи едно твърде неприятно откритие: една сутрин се бръснеше в банята и току поглеждаше в огледалото, за да се увери, че бръсначът не пропуска никакви косъмчета. И изведнъж забеляза, че от огледалото го гледа непознат мъж, немлад, с грубовата муцуна, с проличаваща втора брадичка и торбички под очите. Беше миг на някакво ужасно непознаване на себе си, на отчуждаване от обичайното съществуване с чувството, че онзи в огледалото е самостоятелно същество, а той, бръснещият се Шурик, е негово отражение. Отпъди това натрапчиво чувство, но вече не можеше да се върне към себе си, какъвто беше преди.

Това откритие за своя нов облик той преживяваше почти по женски. Трийсет години — и какво? Рутинна работа, все едно и също, научно-технически превод, грижи за майка му и още цяла камара задължения, които не че поемаше сам, а му ги възлагаха: Матилда… Светлана… Валерия… Мария… Сонка… Впрочем Мария замина, Валерия умря… Всъщност те май му липсваха, честно казано. Но го спохождаше скучната увереност, че ще се появят и някакви други хора, които ще зависят от него и той никога няма да има собствен живот като Женка, като Гия.

Та и какво ли значи „собствен живот“? Нещо да искаш, да постигаш… Самият той абсолютно нищо не бе постигнал. А беше ли искал нещо? Не, не беше и искал! — отговори си сам Шурик на строгия въпрос. Женка Розенцвейг е искал — и защити дисертация, ожени се, разведе се и пак се ожени. Две деца… Впрочем и това не беше много хубаво: нещастната Алочка, млечната кухня в шест сутринта, ежедневна работа — нещо багрилно-лаково, акрилово — от осем до пет, цяла седмица под командването на Ина Василиевна, а в неделя на среща с Катенка под огнено-страдалческите погледи на изоставената Ала. Не, нищо хубаво.

Виж, Гия си го бива! Стана треньор, прочут почти по целия свят, обикаля целия Съюз за младежки състезания, ходи дори до Унгария. Красиви момичета вървят по петите му на цели ята. Весело си живее Гия. Но и той е надебелял, пие много, нищо, че е треньор… Само дето животът му е прекалено забързан… После Шурик изведнъж се сети, че отдавна не е виждал Гия, а с Женя не се е срещал почти година — а нови приятели освен тези двамата не е завъдил. За сметка на това — безброй приятелки, във всички редакции.

Ето че наближава рожденият му ден, трийсетгодишнина, майка му пита — как ще го празнуваме… Може да покани вкъщи Женя и Гия, но ще се довлече Светлана — просто ужас. Че и Сонка ще довтаса — Светлана ще пребие Сонка и ще се хвърли през прозореца, а Сонка ще се напие и пак ще се почне запой… Като тогава, на погребението на Валерия…