Изгорени мостове [bg]

Карол никога не бе робувала на суетата, но онзи елемент от външния й вид, на който тя винаги отделяше внимание, беше косата. Естествено руса и гъста, тя винаги изглеждаше небрежно поразчорлена, но веднъж Карол бе обяснила на Тони, че се изискват доста умения, за да се постигне този естествен ефект. Който и да я подстригваше сега, явно не разполагаше с такива умения, и косата й изглеждаше просто несресана. А и сребристите нишки, които тя бе прикривала с умело подбрана боя за коса, сега бяха ясно видими и бяха променили оттенъка — докато преди косата й беше с цвета на светъл пчелен мед, сега беше по-скоро пепеляворуса. Промените, които забеляза, говореха много на Тони. Карол беше изгубила способността да се гордее със себе си. Вече не придаваше никаква стойност на това, което беше и което вършеше.

А какво вършеше тя в действителност? Във фигурата й също имаше някои по-трудно забележими промени. Раменете й сякаш бяха станали по-широки, нямаше излишни тлъстини около талията. Беше свалила турския сребърен пръстен от дванайсет преплетени халки, който носеше обикновено, по ръцете й имаше следи от тежък физически труд, а при това тъкмо тя винаги бе настоявала да се повика майстор, когато имаше да се поправи нещо в къщата.

Доколкото той можеше да прецени, тя надали знаеше за какво служи отвертката. Каквато и дейност да бе избрала като своеобразна терапия, за да я отклонява от мислите за случилото се, тя бе излязла доста извън границите на предишната си зона на комфорт.

А ето че сега той, също озовал се доста извън границите на собствената си зона на комфорта, бе си възвърнал изцяло спокойствието поради появата на жената, която бе непреклонна в желанието си да не дава пукната пара за него. Самото й присъствие му вдъхваше надежда. И сега, когато вече наистина искрено се надяваше, му беше възможно да погледне открито безнадеждното положение, в което се бе озовал по-рано. Запита се какво ли символизира в очите на Алекс Фийлдинг, за да произнесе тя така бързо и уверено присъдата си над него. Дали това се дължеше само на предчувствието, че подобна сензация би й донесла слава? На стремежа арестът и бързото осъждане на арестувания да заемат първите страници във вестниците? Според него беше необходимо да се положи сериозно усилие, за да се повярва, че той е способен на такива престъпления. В края на краищата, той работеше от години като консултант на полицията в Брадфийлд. Имаха му доверие, че няма да наруши забраната за разгласа и ще осигури профили, на които криминалистите ще могат да разчитат. Беше му ясно, че немалко висши полицейски служители го имаха за, меко казано, странен, но доколкото му беше известно, никой не смяташе, че може да убие. А след като Фийлдинг бе преминала в атака по този начин, тя трябва да бе уверена в подкрепа от горните етажи.