Изгорени мостове [bg]

Вратата към гаража беше затворена. Той обиколи кухнята, без да бърза, взе си едно чери доматче от купата, поставена върху дъската за рязане. Пъхна го в устата си и се наслади на внезапното избликване на ароматния му, сладък сок, когато го стисна между зъбите си. О, да, предстоеше му нещо специално.

От другата страна на вратата не го очакваха никакви изненади. Марко Мейдър лежеше в същото положение. Само че сега той можеше да види лицето му. Нямаше никакво съмнение, човекът несъмнено беше мъртъв. А и ако се съдеше по изражението му, не си беше отишъл спокойно. Най-вероятно инфаркт. Какво можеше да очаква такова тлъсто копеле, като се качи на велоергометър? Лакомият тъпанар не е устоявал на отличното й готвене и ето докъде го беше докарало това.

Най-хубавото от всичко беше, че нямаше да има съобщение от разтревожен съпруг, че жена му е изчезнала. Нямаше възможност някое по-отракано ченге да си спечели червена точка, като свърже случилото се с някое друго престъпление. Никой нямаше да търси жена, която не е изчезнала. Той можеше да се обади на сутринта във фирмата, където тя работеше, да се представи за Марко. Ще каже, че тя е болна. Така щеше да си спечели много време.

И можеше да се възползва от случилото се, за да я приучи на дисциплина. Убедеше ли се, че Марко е мъртъв, тя щеше да знае, че няма да има към какво да се върне. Щеше да й се наложи да се възползва от това, с което разполага. А това трябваше да събуди у нея още по-голямо желание да се понрави, да му предложи съвършенството, което той заслужаваше. Той беше нейното бъдеще.

Единственото й бъдеще. Тя беше умна жена. Щеше да разбере.

За да й втълпи тази идея, той извади телефона си и направи няколко снимки от различни ъгли. Прегледа ги, за да се убеди, че не е оставил място за съмнение. После си тръгна, като гасеше всички лампи след себе си. Не остави нищо, което да събуди подозренията на приятели или съседи.

Когато се прибра, си наля „Джак Даниълс“ с кока-кола, седна на бара в кухнята и започна да преглежда снимките на Марко Мейдър. Наслаждаваше се на снимките и на питието, без да бърза, обмисляйки как ще е най-добре да изиграе предстоящата сцена. Прехвърли снимките на таблета си.

— За да те виждам по-добре — промърмори той.

Накрая той изплакна чашата, избърса я и я прибра. После отиде в гаража и включи флуоресцентните лампи, чиято ярка, бяла светлина изсмукваше всякакъв цвят и живот от обстановката. Отключи капака на фризера и го отвори със замах.