![Изгорени мостове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/4/izgoreni-mostove-bg-download.jpg)
Изгорени мостове [bg]
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #8
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-145-0
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгорени мостове [bg]». Краткое содержание книги:
— И какво следва сега? — обърна се Карол към Скот веднага след като излязоха от участъка на Скенфрит Стрийт.
— Прибирам се да дремна преди утрешния сблъсък с главен инспектор Фийлдинг — отвърна адвокатката. — Препоръчвам ви да не присъствате на този разговор. Само ще усложните нещата. Освен това има много други неща, с които би трябвало да се занимавате. Ще минат векове, преди Фийлдинг да ни даде полагащия ни се по закон достъп до работния график на Надя Вилкова. Ще се наложи да използвате връзките си и да установите кога се е случил този предполагаем инцидент в „Брадфийлд Мур“ и дали Надя е била наистина в сградата през този ден, за да се блъсне и шампиона по несръчност.
— Искате да се свържа с Пола?
Скот, която крачеше бързо, спря и изгледа невярващо Карол.
— Ами естествено. Искам да направите всичко необходимо, за да се доберем до информацията, необходима за оневиняване на клиента ми. Винаги сте успявали да се доберете до това, което ви трябва, когато работехте от другата страна на бариерата.
Карол се изсмя горчиво.
— Тогава имах някой и друг източник на разположение.
— Все още имате — разполагате с човешки ресурс. Имате приятели. Той също. Възползвайте се от тях.
Карол потисна въздишката си. След реакцията на Шинийд при срещата им вече не знаеше доколко може да разчита на старите си контакти. Колко потискащо щеше да е за нея да се надява, че името на Тони ще й отвори някои врати! Тони, който бе по неумел и от нея в установяването на приятелски отношения.
— Ще видя какво мога да направя — каза тя уморено.
— А аз ще изровя някой, който да подкопае стойността на пръстовия отпечатък като доказателство. Тя няма да има на какво да се опре.
Двете влязоха в потъналия във влага паркинг и се насочиха към колите си. Преди да се разделят, Скот постави ръка над лакътя на Карол.
— Той каза ли нещо, което може да ни свърши работа, когато ви оставих насаме?
Карол не знаеше от къде да започне, за да обясни на външен човек начина, по който функционираше съзнанието на Тони.
— Не — каза тя. — Разговорът ни беше личен.
Думите излязоха от устата й, преди да успее да ги обмисли. Тя продължи към колата си, разсъждавайки колко е трудно да се победи веднъж вкоренилото се недоверие.
Качи се в „Лендроувър“-а и извади телефона си, без да откъсва очи от Скот. Двигателят на нейната кола бе замъркал незабавно, щом адвокатката се разположи зад волана. Карол я изчака да напусне паркинга, а през това време обмисляше възможностите, с които разполагаше. Беше късно и тя бе уморена, но за Тони времето напредваше неумолимо. Имаше строго определени ограничения на времето, за което полицията имаше право да го задържи след арестуването. Ако защитникът му не успееше да омаловажи уличаващите го доказателства, след изтичане на този срок Фийлдинг щеше да повдигне обвинение срещу него — а може би дори и по-рано, ако успееше да събере достатъчно убедителен материал — и тогава всичко щеше да стане много по-трудно. Полицията щеше да престане да търси друг заподозрян. А и името му щеше да си остане опетнено от съмнението, дори после да бъдеше освободен.
Карол осъзна, че не й е все едно дали името му ще бъде опетнено или не. Опита се да се убеди, че това се дължи просто на силно развитото й чувство за справедливост. Не беше готова да признае, че общото минало, свързващо нея и Тони, би могло да бъде основа и за общо бъдеще. Каза си, че просто реагира така, както би реагирала винаги на арестуването на невинен човек, за да бъде съден за престъпление, което никога не би извършил. Това беше всичко. И то беше достатъчно оправдание за всякакви неразумни постъпки.
Но така ли беше наистина?
52.
Обратният път с колата от къщата на семейство Мейдър до собствения му дом не му беше достатъчен. Имаше нужда да се наслади на случилото се, да превърта отново и отново лентата на събитията в главата си и да ги запамети така, сякаш са вдълбани в камък, за да послужат за основа на това, което предстоеше. Случилото се беше толкова прекрасно — и да искаш, не можеш да го измислиш. То създаваше съвършения сценичен фон, на който Мари Мейдър можеше да бъде превърната в идеалната съпруга.
И голямото удоволствие се криеше в това, че на самия него не му се беше наложило да прави каквото и да било за тази цел.
Беше се принудил да постои пред прозореца на гаража цели пет минути, за да се убеди, че Марко Мейдър няма да се раздвижи. Пет минути неподвижност означаваха смърт или най-малкото дълбоко безсъзнание, от които той можеше да се възползва.