Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— Забранявам ти да се виждаш повече с него. — Тонът на баща й беше доста твърд и непоколебим.
Гневът й тутакси се пренасочи към баща й.
— А аз вече не съм на тринайсет. И не ме интересува какво ми забраняваш, татко. Това е само между него и мен.
— Няма да гледам как отново умираш — рече Талон бавно, натъртвайки на всяка дума.
— А аз няма да позволя да ме манипулират. Нито пък ще се откажа от теб.
Талон се обърна и изхвърча от клуба, едва сдържайки кипналите си емоции. Трябваше да се разделят. За нейно, а и за негово добро.
Без да погледне назад, се отправи към мотора си. Възседна го, ала преди да отпраши, Съншайн го настигна и го сграбчи за ръката.
— Няма да се отървеш по този начин от мен.
Талон се озъби с острите си кучешки зъби срещу нея.
— Нима не разбираш какво представлявам?
Съншайн преглътна. Внезапно доби смисъл всичко, което Психея й бе казала. Той не беше Спиир, вождът на келтския клан. Изплашеното малко момче, превърнало сърцето си в камък, за да оцелее. Мъжът, откраднал сърцето на Ниния, а след това я взел за своя жена, когато е била презряна от всички останали.
Това беше Талон, Нощният ловец, който бе прекарал цяла вечност, за да закриля непознати от тъмните демони на нощта.
Обичаше го още по-силно.
Той караше сърцето й да пее. Не можеше да си представи бъдещето без него. Не знаеше как да победи всичко, което стоеше помежду им, ала той заслужаваше тя да се бори.
— Зная какъв си, Талон. Ти си мъжът, когото съм родена да обичам. Единственият мъж, когото съм родена да обичам.
— Аз не съм обикновен мъж. Вече не.
— Ти си мой и аз няма да се откажа без борба от теб.
Талон не знаеше какво да направи. Решителната нотка в гласа й направо го разкъса. Искаше да я притисне до гърдите си и да я задържи там завинаги. Искаше да я отблъсне и да я проклина. Да я накара да го намрази.
Тя се сгуши в обятията му и го целуна страстно.
Талон простена, когато вкусът й превзе сетивата му. Макар да знаеше, че не бива, той я притегли върху седалката на мотора, завъртя стартера и се включи в движението.
Със съзнание, помътено от любов и ярост, подкара мотора извън града към покрайнините на блатистата местност, където бе убежището му. През цялото време уханието й и усещането за нея се просмукваха в него, събуждайки все по-силни и опасни емоции. Притиснатото към гърба му гъвкаво тяло на Съншайн бе единственото, за което можеше да мисли.
Топлината й, любовта й.
Трябваше да я има.
Неспособен да издържи повече, той навлезе в гората и изключи двигателя.
Съншайн малко се изплаши от дивия му поглед, когато се втренчи в нея. Очите му горяха от огън и страст, когато я сграбчи в прегръдките си и грубо я целуна. Необузданото му желание проникна и в нея, запали кръвта й. Тя обви ръце около раменете му, когато той облегна гърба й на резервоара.
Никога не го бе виждала такъв. Сякаш всичките му емоции бяха излезли от контрол, все едно живееше единствено, за да я докосва. Обсипваше с целувки шията и лицето й, докато ръцете му повдигнаха блузата й, за да обхване гърдите й в шепите си. Беше див и обезумял, и на нея й се струваше, че има повече от две ръце. Като че ли едновременно я докосваше навсякъде.
Съншайн го искаше отчаяно. Желаеше го със същата неутолима жажда, както и той нея. Целуна устните му, търкайки се в набъбналата му мъжественост, докато издърпваше тениската му през главата. Прокара ръце по широките му, стегнати гърди, усещайки как всеки мускул потръпва.
Той вдигна широката й пола до бедрата.
— Нуждая се от теб, Талон — прошепна младата жена.
Талон искаше да я притежава. Всяка частица от съществото му крещеше за това. Никога в живота си не се бе чувствал по този начин. Трябваше да проникне в нея. Трябваше да я докосне. Да почувства ръцете й върху кожата си, парещия й дъх върху шията си. Желанието му бе толкова могъщо, че го разтърси.
Пръстите й се бореха трескаво с ципа на панталоните му, докато накрая го свалиха и освободиха набъбналата му мъжественост. Талон потръпна, когато ръцете й го обвиха и простена от прекрасното усещане на ръцете й върху тялото му.
— Това е, Съншайн — промълви задъхано в косите й, — отведи ме у дома.
Тя изви гръб и нежно го насочи към най-влажната и гореща част от тялото си. Талон изръмжа със свирепа сласт, когато я изпълни докрай. Любеше я като разгонено животно, грубо и бясно.