Не казвай сбогом [bg]

Когато спирам колата пред бунгалото си, заварвам Дороти да чука на вратата. Косата й е мокра от пот и е зализана назад като на мошеник от Уолстрийт. Има навика да трие с пръст горната си устна и после да облизва потта, затова, когато се обръща към мен, е засмукала показалеца си като маслен кочан.

— Ето я и кръшкачката — казва.

Закъсняла съм с наема на бунгалото. С два дни. Направо ми иде да прихна: да закъснея с наема.

— Много съжалявам, Дороти. След десет минути ще ти донеса парите.

— Ще почакам, ако не възразяваш.

— Не съм сигурна дали ще остана. Може да се наложи веднага да тръгна.

— Въпреки това ми дължиш за два дни. Осемдесет долара, ако обичаш.

Влизам в бунгалото и свалям изтънелия колан с парите. Преброих ги сутринта върху леглото си, бавничко отделях всяка банкнота като на възбуждащ финансов стриптийз и изненадващият финал беше, че кой знае как, вече са ми останали само седем хиляди двеста четирийсет и девет долара. Много е скъпо да си жив.

Когато отварям вратата и подавам парите на Дороти (останали са ми седем хиляди сто петдесет и девет долара), забелязвам Грета и Джеф на верандата на Грета, откъдето наблюдават паричната трансакция. Като че ли стоят на верандата само и само да могат да ме следят по-добре. И двамата ми махват, здрасти миличка, и аз им махвам вяло в отговор. Затварям вратата и започвам да си събирам багажа. Странно е колко малко притежавам на този свят и колко много притежавах преди. Нямам бъркалка за яйца, нито супник. Имам чаршафи и кърпи, но нямам свястно одеяло. Имам и ножица, за да си подрязвам косата. Усмихвам се, понеже Ник нямаше ножица, когато заживяхме заедно. Нямаше ножица, нямаше ютия, нямаше телбод и си спомням, че го попитах как изобщо се смята за цивилизован човек, след като не притежава ножица, а той отговори, че не е цивилизован, естествено, вдигна ме на ръце, метна ме върху леглото и ми се нахвърли, а аз се засмях, понеже все още бях Готиното момиче. Засмях се, вместо да се замисля какво означава това.

Не бива да се жените за мъж, който няма хубава ножица. Така ви съветвам. Иначе ще се случат лоши неща.

Сгъвам и прибирам дрехите си в малка раничка — същите три комплекта дрехи, които купих и държах в подготвената за бягството кола преди един месец, за да не ми се налага да вземам нещо от вкъщи. Хвърлям вътре четката си за зъби, гребена, лосиона и така нататък. Отнема ми съвсем малко време.