Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Знаел съм го… разбира се, че съм го знаел. Сетил се бях отдавна, още в каньона Ред Рок. Клара Гейблър е била убита на сцената. Карла е била показана, жива и здрава и без съмнение широко усмихната, за да покаже прясно избелените си зъби. А после, когато представлението е свършило и публиката се е пръснала, Карла е била отстранена с един чист изстрел в главата. Същото е станало и с близнаците Рамирес.
След представленията вторият близнак е ставал ненужен, бил е в тежест и е представлявал опасност. А в случая с близнаците Рамирес Байрън Будро го е планирал добре. Без съмнение е помогнал на Чарли Вермилиън да си издейства освобождаването от Порт Салфър и след това се е погрижил да го инкриминира за убийството на двете момчета. Сигурен съм, че именно Будро е открил хижата близо до Биг Сър и после я е предложил на Вермилиън. След представлението, при което са били убити момчетата Рамирес, Будро е снабдил Чарли с цианидната капсула. Нямам представа какво му е наговорил и какво му е казал за съдържанието й. И после се е обадил анонимно на полицията.
Знаел съм, да, но само с догадки. И експертното мнение, написано в неутралния, малко поостарял стил на 1952 — преди самият аз да съм се родил, — просто намества парчетата на мозайката.
Седя неподвижно минута-две, сърцето ми ще се пръсне от ужаса. Трябва да ги намеря!
Вкарвам „Мерц“ в уебсайта „Кой кой е“ и излизат шестима души с това име в района на Лос Анджелис. Проверявам и откривам, че нито един от тях не е човекът, когото търся.
Обаждам се на Мери Макафърти и я моля за съвет. Беше ми намерила Ема Сандлинг, може би ще успее да открие и Мерц. Макафърти се извинява, тъкмо тръгвала за една сватба, но ми дава имената и телефоните на двама „брокери на информация“ в Ел Ей.
— И какво да им кажа?
— Знаете само фамилията му? Мерц?
— Да. И че е чужденец.
— Кажете им да проверят дали няма телефонен номер, който не е включен в указателите. Могат да опитат и в съдебните архиви. Възможно е да притежава къща или друга някаква недвижима собственост.
Свързвам се с брокера. Той обещава да ми се обади на сутринта. И май не ми остава друго, освен да вляза в Жълтите страници в раздел „илюзионисти“ и да започна да се обаждам. Което си е пак хамстерът в колелото, но докато стане време да ида в „Магическия замък“ не се сещам какво друго мога да свърша.
Прекарвам три часа на телефона. Най-често попадам на телефонни секретари. От малкото фокусници, с които се свързвам, само трима си спомнят Карефор — гледали са негови представления в Замъка. Никой от тях не го е познавал лично и не може да ми даде информация къде е живял, кои са били приятелите му или къде е в момента. Никога не са чували за „Байрън Будро“, познавали са го само като Карефор, Маестро Карефор, понякога Доктор Карефор, мъж, който говорел добре английски, но с акцент.
Време е да тръгвам. Обличам си чиста риза, слагам си вратовръзка и се отправям към Замъка, нетърпелив да се срещна с Деланд и Кели Мейсън — фокусника, който е познавал и Карефор, и Мерц.
Небето е затънало в облаци и Замъка, мрачна сграда, достойна за готически роман, добива заплашителен вид, докато карам нагоре по хълма. Само че това е някаква фалшива заплаха. Отблизо Замъкът има добре поддържана градина, добре облечени гости и обслужван паркинг. Взимам си билета от касата, където ми дават и програма с представленията, насочват ме към една орнаментирана врата и ми казват какво да правя. А именно — да изрека думите „Сезам, отвори се“ на совата с червени очи, кацнала в центъра на вратата. Вратата се отваря.
Цялото място е такова — фокус-мокус и абракадабра по очарователен начин, чудесно място за малко нетрадиционна първа среща или изпълнена с приключения вечер с мама. За старомодната атмосфера на мястото допринася и задължителното официално облекло — аномалия в този град на небрежността. Пробивам си път до претъпкания бар, който ми напомня на хубав английски пъб с цветните си стъкла, и успявам с известни усилия да привлека вниманието на бармана. Множеството е гъсто и разговорливо, непрекъснато се чуват изблици на смях. Намирам си миниатюрна масичка до задната стена. Точно както ме беше предупредил Деланд, виждам поне половин дузина мъже с карти в ръцете, някои правят трикове, други ги обясняват. За десетте минути до пристигането на Деланд установявам, че поне половината от хората наоколо са фокусници.
Поне десетина от тях го заговарят, докато се мъчи да стигне до моята маса. Накрая сяда и плъзга голям пощенски плик към мен по плота.