Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Зюсман Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор!
— Хайде — повтори и за пореден път тресна вратата с юмрук. — Отваряйте.
— Да ви видя документите — чу гласа й от другата страна.
Бен Рои изръмжа, бръкна в джоба си и лепна полицейската си карта на шпионката. Настъпи дълга пауза, доста по-дълга, отколкото й беше необходимо да прочете какво пише на нея, като че ли умишлено го караше да чака и подчертаваше факта, че изобщо не я е страх от него. Накрая превъртя ключа и вратата се отвори.
— За мен винаги е удоволствие да приветствам израелската национална полиция — каза Лейла, подсушавайки косата си с кърпата.
Беше по-дребна, отколкото очакваше, по-слаба, в малките й гърди и тесните й бедра имаше нещо почти юношеско, подробности, които не личаха на снимките, които бе правил от паркираната си срещу апартамента кола нощ след нощ, докато бе гледал към прозореца й и я бе наблюдавал да влиза и излиза. Но имаше и някаква жилавост, твърдост, особено в смарагдовозелените й очи; в начина, по който го гледаше, без да мига, невпечатлена нито от височината му, нито от факта, че може да я сграбчи и да я разтърси с една ръка.
— Е? — попита тя.
Беше толкова погълнат от незначителните подробности във вида й, че не реагира на въпроса моментално, затова се наложи тя да му го повтори.
— Е?
Той тръсна глава.
— Имам някои въпроси към вас — отвърна и пристъпи напред с явното намерение да влезе в апартамента.
Лейла хвана дръжката на вратата и му препречи пътя.
— Не и без заповед за разпит. Имате ли заповед?
Нямаше.
— Мога да отида и да взема — изръмжа той. — Но като се върна, съвсем няма да съм толкова дружелюбен.
Отговорът бе презрително сумтене.
— Умирам от страх. А сега или ми покажете заповед, или питайте каквото имате да питате тук, пред вратата. И ако обичате, по-бързо. Закъснявам за среща.
Държанието й беше спокойно, уверено, презрително и за миг той се улови, че си мисли за първата си среща с Галия, когато я беше арестувал на демонстрация против заселването. Тя му беше отвърнала със същото ледено презрение. Намръщи се, шокиран от приликата, и пристъпи половин крачка напред, така че тялото му запълни касата на вратата.
— Наскоро сте получили едно писмо. В него са ви помолили да свържете изпращача с Ал Мулатам.
Жената не каза нищо.
— Знаете за какво говоря, нали?
След мигновена пауза, сякаш преценяваше какво да му отговори, Лейла преметна кърпата през рамо и призна, че, да, всъщност била получила такова писмо.
— И?
Още една пауза, още едно премисляне на възможностите.
— И нищо. Прочетох го, скъсах го, изхвърлих го. Както правя с всичката си нежелана поща.
Бен Рои я погледна внимателно. Търсеше дребните издайнически признаци, че лъже — стягане на устата, разширяване на зениците, треперене, изпотяване. Нищо. Или казваше истината, или беше много, много по-умела от всички, с които се беше сблъсквал досега.
— Не ви вярвам — провокира я.
Тя се разсмя, без да отбягва погледа му.
— Изобщо не ми пука в какво вярвате. Получих писмото, прочетох го, изхвърлих го. И още преди да ме попитате, не, вече не е в кошчето ми. Но съм сигурна, че ако отидете на общинското сметище, след седмица-две ще го намерите.
Бен Рои стисна юмруци, за да устои на желанието да я удари.
— Какво пишеше в това писмо?
— Вие очевидно вече знаете.
— Какво точно пишеше?
Тя скръсти ръце и въздъхна като учителка, занимаваща се с умствено изоставащ ученик.
— Точно какво пишеше, не мога да ви кажа, като се има предвид, че не си дадох труда да го запомня наизуст. „Опитвам се да се свържа с Ал Мулатам. Мисля, че вие можете да ми помогнете. Ще ви платя, колкото пожелаете“ — нещо от този сорт. Глупости, в най-общи линии. Прегледах го съвсем бегло. Ако искате пълната версия, ще трябва да се свържете с приятелчетата си от Шин Бет. Предполагам, че именно те са го изпратили.
Още веднъж, макар да беше вперил очи в нейните и да беше наострил слуха си до краен предел, не долови и най-малкия признак, че лъже, нито едно, та дори най-нищожно потрепване на лицето или гласа. Което не му харесваше, защото всичките му инстинкти крещяха, че го лъже, че се преструва умело, а в такъв случай или инстинктите му грешаха и радарът му се беше повредил непоправимо, или тя притежаваше почти свръхчовешко заради непробиваемостта си ниво на самоконтрол. Само в погледа й, дълбоко вътре, имаше намек за нещо различно от онова, което демонстрираше, нещо като леко замъгляване, като тиня, размътена дълбоко под водата. Дали обаче това означаваше неискреност или някакъв съвсем различен аспект от душата й, нямаше как да знае. Може и да беше зрителна измама.