Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— А момичета? — попита едно момиче. — Изглеждаше младо като Аря, когато Джон я бе видял за последен път.
— От шестнайсет нагоре.
— Взимаш момчета на дванайсет.
В Седемте кралства момчета на дванайсет често служеха като пажове или скуайъри. Много от тях се обучаваха в оръжие от малки. Момичетата на дванайсет бяха деца. „Тези са диваци обаче.“
— Щом искате. Момчета и момичета от дванайсет. Но само тези, които се подчиняват на заповед. Това важи за всички ви. Никога няма да поискам да коленичите пред мен, но ще ви назнача капитани и сержанти, които ще ви казват кога да ставате и кога да лягате, къде да ядете, кога да пиете, какво да обличате, кога да вадите мечовете си и да пускате стрелите си. Мъжете на Нощния страж служат до живот. Няма да искам това от вас, но докато сте на Вала, ще бъдете под моята команда. Не се ли подчини някой на заповед, ще заповядам да му отсекат главата. Питайте братята ми дали няма да го направя. Виждали са ме как го правя.
— Глава — изграчи гарванът на Стария мечок. — Глава, глава, глава.
— Изборът е ваш — каза Джон Сняг. — Тези, които искат да ни помогнат да държим Вала, се връщат в Черен замък с мен и ще се погрижа да бъдете въоръжени и нахранени. Останалите, вземете си ряпата и лука и се скрийте в дупките си.
Момичето първо излезе напред.
— Мога да се бия. Майка ми беше жена на копието. — „Може и дванайсет да няма“, помисли той, докато детето се провираше между двама старци. Но нямаше да върне първия си новонает.
Последваха я двама младоци, момчета на не повече от четиринайсет. След тях — нашарен с белези мъж с едно око.
— И аз съм ги виждал ония, мъртвите. Дори враните са по-добри от онова. — Висока жена на копието, старец на патерици, момче с лице, кръгло като месечина и с изсъхнала ръка, млад мъж, чиято червена коса напомни на Джон за Игрит.
А след това Халек.
— Не ми харесваш, врано — изръмжа той, — но и Манс никога не ми е харесвал, не повече, отколкото го харесваше сестра ми. Все пак се бихме за него. Защо да не се бием за теб?
И тогава бентът се отприщи. Халек беше прославен мъж. „Манс не грешеше.“
— Свободният народ не следва имена или малки платнени животни, пришити на туника — беше му казал Кралят отвъд Вала. — Те няма да танцуват за монети, няма да ги интересува как се наричаш или какво значи тази служебна верига, или кой е бил дядо ти. Вървят след силния. Следват мъжа.
Братовчедите на Халек го последваха, след това един от знаменосците на Харма, след това мъжете, които се бяха сражавали с нея, после други, които бяха чули разкази за бойната им доблест. Сиви бради и зелени момчета, бойци в разцвета на силите си, ранени и сакати, двайсет жени на копието, дори трима мъже от Роговата стъпка.
„Но не и Денн.“ Магнарят се обърна и се скри в един от тунелите, а приятелите му с бронзовите брони го последваха.
Когато бе раздадена и последната спаружена ябълка, фургоните бяха пълни с диваци, и бяха с шейсет и трима повече, отколкото на тръгване от Черен замък заранта.
— Какво ще правим с тях? — попита го Боуен Марш, щом подкараха обратно по кралския път.
— Обучаваме ги, въоръжаваме ги и ги разпределяме. Пращаме ги там, където са нужни. Източен страж, Сенчестата кула, Леден знак, Сив страж. Смятам да отворя още три укрепления.
Лорд-стюардът погледна назад.
— И жени ли? Братята ни не са свикнали да има жени сред тях, милорд. Клетвите им… Ще има битки, изнасилвания…
— Тези жени имат ножове и знаят как да ги използват.
— А когато някоя от тези жени на копието пререже гърлото на някой брат, тогава какво?
— Ще сме изгубили един мъж — отвърна Джон. — Но току-що спечелихме шейсет и трима бойци. Добър сте в броенето, милорд. Поправете ме, ако греша, но по моя сметка все пак оставаме с шейсет и двама повече.
Марш не беше убеден.
— Добавихте още шейсет и три гърла, милорд… но колко от тях наистина са бойци и на чия страна ще се бият? Ако на портите са Другите, най-вероятно ще стоят на наша страна, признавам… но ако Тормунд Ужаса на великаните или Ревльото дойдат с десет хиляди виещи убийци долу, тогава какво?
— Тогава ще разберем. Тъй че да се надяваме изобщо да не се стигне до това.
Тирион
Сънуваше лорд баща си и Господаря в плащаницата. Сънува, че са едно и също, и когато баща му го обгърна с каменни ръце и се наведе да му даде сивата си целувка, се събуди с пресъхнала уста, а сърцето му бухаше в гърдите.