Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
„Говори ми, миличък, говори ми още, за да забравя онази стая и онзи мъж, да забравя отвращението, което изпитвам към себе си, след като се освободя от прегръдките му“ - умоляваше тя наум. Той чакаше в стаята. Легнал на леглото, без да си свали обувките. Четеше вестник. Погледна я, без да пророни ни дума. Сложи ръка на кръста й, повдигна полата й ...
Винаги се повтаряше едно и също. Този път тя беше свободна -Гари не я чакаше в парка. Не усети как летяха часовете. И дните. Таблите с храна се трупаха пред леглото. Отпращаха камериерките, които чукаха на вратата.
Никога вече, никога вече. Това трябваше да приключи!
Трябваше да стои далеч от него. Той винаги я откриваше. Никога не идваше във Франция, издирваха го, та се страхуваше да мине границата. Във Франция тя беше в безопасност. Там беше в ръцете му. По своя вина. Не можеше да му устои. Срамуваше се, когато се връщаше при сина си. Той я чакаше пред хотела, изпълнен с доверие. Когато валеше, влизаше вътре и чакаше. Двамата се прибираха пеша през парка. „Вярваш ли в Бог?“ - попита я Гари веднъж, след като цял следобед беше говорил с някакъв нов оратор в Хайд Парк. Той обичаше тези разговори. „Не знам - бе отвърнала Шърли, -толкова ми се иска да вярвам...“
- Вярваш ли в Бог? - обърна се Шърли към Жозефин.
- Ами да... - отвърна Жозефин, учудена от въпроса. - Вечер говоря с него. Излизам на балкона, гледам звездите и му говоря. Много ми помага...
- Роог уои!
- Знам. Ако го кажа, хората ме вземат за тъпачка. Затова не го казвам.
- Аз не вярвам, Жозефин... И не се опитвай да ме промениш.
- Няма да се опитвам, Шърли. Ако не вярваш, то е от разочарование, защото светът не е такъв, какъвто на теб ти се иска. Като любовта е, нужна е смелост, за да обичаш. Да даваш, да даваш, без да правиш сметки... С Бога е нужно да си кажеш „вярвам“ и от този момент всичко става съвършено, логично, всичко придобива смисъл, всичко се обяснява.
- Не и в моя случай - горчиво заяви Шърли. - Целият ми живот е низ от несъвършени, нелогични действия... Ако беше роман, щеше да е сълзлива мелодрама, а аз мразя да изпитват съжаление към мен. - Замълча, сякаш се беше разкрила прекалено. - А какво става с госпожа Бартийе?
- Значи не искаш да ми кажеш нищо? - въздъхна Жозефин. -Сменяш темата. Разговорът приключи.
- Уморена съм, Жо. Имам нужда от глътка въздух... Щастлива съм, че се върнах, повярвай ми.
- Както и да е, всички те видяхме по телевизията. Какво ще кажеш, ако момичетата или Макс започнат да те разпитват?
- Че имам двойница в английския кралски двор.
- Няма да ти повярват - открили са снимки на Гари в интернет с Уилям и Хари! Някакъв бивш прислужник...
- Не е успял да ги продаде на вестниците, затова ги е пуснал в интернет. Само че аз ще отричам, ще казвам, че всички малки момчета си приличат. Вярвай ми, ще се измъкна от положението. Сблъсквала съм се и с по-лоши неща. Много по-лоши!
- Моят живот сигурно ти изглежда много скучен...
- Животът ти доста ще се усложни с тази книга. След като веднъж си започнал да мамиш, да лъжеш, се набутваш в странни приключения...
- Знам и понякога се страхувам...
Чайникът засвири и капакът затанцува, заподскача от силната пара. Шърли се надигна и отиде да направи чая.
- Донесла съм „Лапсан сяоджун“ от „Фортнъм & Мейсън“. Ще ми кажеш дали ти харесва...
Жозефин я наблюдаваше. Шърли бе изцяло отдадена на чайната церемония: изплакна с вряла вода чайничето, сипа няколко лъжички чай, наля врялата вода, остави чая да се запари - истинска англичанка.
- По един и същ начин ли се прави чаят в Англия и в Шотландия?
- Аз не съм шотландка, Жо. Аз съм чистокръвна английска лейди...
- Но нали казваше...
- Мислех си, че е по-романтично.
Жозефин за малко да я попита какви други лъжи й беше сервирала, но се отказа. Пиеха бавно, наслаждаваха се на чая, говореха си за децата, за госпожа Бартийе, за запознанствата й в интернет.
- Финансово участва ли поне малко?
- Няма пукната пара.
- Искаш да кажеш, че ти изхранваш всички тези гърла?
- Ами да...
- Ти наистина си голяма сладурана - заяви Шърли и леко я докосна по носа. Тя поне шета ли? Готви ли? Глади ли?
- Нищо не прави.
Шърли сви рамене, въздъхна.
- Аз съм все в библиотеката. Ходих на кино с онзи с дъфела. Той е италианец, казва се Лука. Трябва да му вадиш думите с ченгел. От една страна, това е добре за мен. Защото първо трябва да приключа с книгата...