Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Това значи беше планът, довел Джиро в къщата на враг! Десио се зачуди има ли някаква уловка в думите на госта.
— Момчето би ли се заклело?
Джиро се извъртя на възглавниците и метна двете парченца месо към кучетата. Те ги уловиха във въздуха и силните им челюсти щракнаха.
— Аяки е дете. Ще направи каквото му кажат дядо му и чичовците му. Като Господар на Акома, може да освободи всекиго от вярност към дома, включително и себе си! Ако се поклони на натамито на Анасати, родословието на Акома ще престане да съществува. И Червеният бог би трябвало да е удовлетворен.
— Дръзко предположение — намеси се Инкомо и погледна накриво господаря си. — Може би дори твърде дръзко.
— Но приятно като възможност все пак. — Десио се надигна от възглавниците. — Този разговор несъмнено беше полезен. Е, Джиро, ако боговете погледнат благосклонно на кончината на Мара и нейния дом… ще се надяваме заради приятелството събитията да се развият както предполагаш.
— Заради приятелството — съгласи се Джиро и също стана, готов да си тръгне. — Защото би било лоша преценка за който и да е дом, колкото и да е могъщ, да си помисли, че може да се оцапа с кръвта на Акома и да излезе от това достатъчно силен, за да устои на гнева на баща ми.
Лицето на Десио помръкна толкова бързо, че Инкомо едва успя да се надигне навреме и да докосне господаря си по ръкава. Прошепна му:
— Това, което не трябва да забравяш, милорд, е, че без подкрепата на Текума Акома е просто поредният малък дом. Прецени и друго: Господарят на Анасати застарява, а Джиро пое риска да те уведоми, че брат му, наследникът, може и да не споделя чувствата на баща им към племенник, роден от Мара.
Десио се обърна към Джиро и се усмихна.
— Ще приема предложението ти да видим как ловуват кучетата ти, още сега. — И слезе от подиума.
Синът на Анасати му се поклони, докато Десио го подминаваше.
— Както желаеш, лорд Десио. Ще ни трябва полето ви за упражнения и чучело, облечено в мъжки дрехи.
Интересът на Десио се изостри.
— Кучетата ти гонят хора?
— Ще видиш, милорд. — Джиро щракна с пръсти и слугата с окаишените кучета нервно им заповяда да го последват, след като Десио ги поведе извън голямата зала. — От породата на пастирските кучета в Янкора са. Но тези ги наричам човекоубийци.
Щом надушиха свежия въздух, кучетата заръмжаха и залаяха. Изпънаха каишките си и жълтите им очи бързо зашариха по всеки минаващ. Роби и слуги се заотдръпваха уплашено, а почетната гвардия на Минванаби тръгна плътно след господаря си, за да не би да се разиграва някаква измама.
Само Десио и Джиро като че ли не се притесняваха от свирепото поведение на кучетата.
Щом стигнаха до широкия полигон, където Ириланди упражняваше войниците си, пратиха двама роби отвъд малкия овраг да смъкнат една мишена за стрелба и да натъпчат със слама робския халат, за да направят чучело. Десио гледаше с блеснали очи, докато гостът му обясняваше как се командват опасните зверове.
— Виждаш ли ръкавиците и свирката, милорд? — Джиро посочи слугата, който държеше здраво каишките на кучетата: мускулите им потръпваха от нетърпение под пъстрата им козина.
Десио кимна, а Джиро продължи:
— Кожата им е кисната в урина на женска и тези две кучета са обучени да разпознават миризмата като миризмата на господаря си. Тренирани са за подарък, тъй че отговарят само на свирката. Щом минат в ръцете на собственика си, ще започнат да опознават миризмата му, докато миризмата на ръкавиците се изпарява, и след време ще слушат само неговия глас. А със свирката се командват.
— Възхитителна система — отбеляза със завист Десио.
В гласа му се прокрадна желание, което не убягна на Джиро, и гостът махна на слугата си и попита:
— Желаеш ли лично да пуснеш кучетата?
Лицето на Десио светна.
— За мен ще е голяма чест, Джиро. И ще съм благодарен.
Слугата Анасати смъкна ръкавиците и Десио си ги сложи и сграбчи каишките. Великолепните кучета го загледаха с очакване. Той се засмя, обзет от въодушевление, и безразсъдно погали едното по жълто-кафявата глава.
Кучето му хвърли нетърпелив поглед и продължи да наблюдава хората, слуги и войници, застанали боязливо извън полигона.
— След мъничко, хубавци мои — успокои ги Десио, погледна над оврага, където слугите още се бавеха с обличането на чучелото, и потръпна също като кучетата.