Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Мара хвърли поглед към Аяки, който изврещя въодушевено и скочи върху просналия се на земята Кевин.
— Вероятно. Макар да ми е трудно да повярвам, че Текума би изпратил втория си син. Омразата на Джиро към мен не е тайна.
Аракаси сви рамене.
— Може би е пратил сина си, за да подчертае сериозността на намеренията си.
Уханието на цветята изведнъж й се стори потискащо.
— Да подчертае на кого? На Десио или на Джиро?
Аракаси отвърна с усмивка:
— Вероятно и на двамата.
Мара се намести на възглавничките.
— Бих искала да знам със сигурност, преди да рискувам с пътуване до Свещения град.
Неспокойствието й издаваше взето решение и Аракаси го улови интуитивно.
— Господарке, мисля, че ще е най-добре да присъствам, когато се явиш на това празненство в чест на Небесната светлина. По причини, които убягват на мрежата ми, внезапната промяна в ориентацията на партията на Синьото колело е издигнала Военачалника до почти недосегаема позиция. Алмечо вече може да диктува на Съвета, а ако Ичиндар наруши традицията — както се подхвърля — и лично присъства на игрите…
Възбудена от това, че преценката му съвпада с нейната, Мара кимна.
— Появата на императора би утвърдила действията на Алмечо, подронвайки властта на Висшия съвет за периода на управление на този Военачалник.
В пълна хармония, която с времето ставаше все по-дълбока, Господарката на Акома и Началникът на шпионите обсъдиха възможните последствия. Много неща предстоеше да се случат в Кентосани, освен игрите и празненствата. Фамилиите, решили да поемат инициативата, нямаше да се задържат у дома. Военачалникът можеше да стане пожизнен диктатор, но не можеше да живее вечно. Рано или късно Великата игра щеше да продължи.
Аракаси се напрегна, понеже петната слънчева светлина по коленете му изведнъж угаснаха, затулени от сянка. Приближаването на Кевин беше минало незабелязано, докато не застана, вдигнал Аяки на раменете си, над килимчето, където Мара се съвещаваше с главния си шпионин.
— Милейди — заяви официално мидкемиецът, — наследникът на Акома е гладен.
Зарадвана от разсейването, Мара се усмихна и каза на Аракаси:
— Говори с Накоя и Кейоке и подгответе заминаването ни утре. Ще пътуваме до Кентосани, като изпратим напред слугите и робите, за да подготвят градската ни къща и апартамента ни в Имперския дворец. Провери верността на целия персонал. Не бива да допускаме, че всички заговори ще са насочени само към Военачалника.
Аракаси се надигна, поклони се и тръгна, а Кевин попита:
— Ще ходим ли някъде?
Погледът, с който Мара срещна сините му очи, беше неразгадаемо дълбок.
— Военачалникът е обявил голямо празненство в чест на императора. Следващата седмица тръгваме за Свещения град.
Новината беше приета спокойно дори от избухливия Аяки. През месеците след връщането им от Достари животът се беше върнал в обичайното си русло. Мара беше отстъпила пред желанието на Кевин да облекчи участта на мидкемийците и с по-добрата храна и жилище, нови одеяла и по-лек работен график нетърпението на Патрик беше спаднало. Но разделението между Кевин и съотечествениците му си оставаше — преструвката, че не е така, нямаше да го заличи. Макар и да не се споменаваше за бягство, свободата никога не беше далече от мислите на другите пленници. Можеше и да не настояват, но знаеха, че Кевин ги посещава единствено от чувство за дълг. Никога нямаше да се присъедини към тях, докато споделяше ложето на Мара.
Аяки го срита и измъкнат от неприятните мисли, Кевин извика престорено от болка.
— Някой тук е гладен. Май ще е по-добре да побързам с младия Господар на Акома до кухнята, за да може да оплячкоса килера.
Мара се усмихна и им разреши да си ходят. Кевин се пресегна, сграбчи Аяки за китките и го превъртя, за да стъпи на крака, след което го плесна по дупето. Бъдещият Господар на Акома; нададе нов боен вик и щурмува потъналата в сянка къща. Щом и Кевин се втурна подир него с не повече чувство за благоприличие, Господарката на Акома поклати глава и промърмори:
— Накоя мрази, когато тези двамата ядат в кухнята.
Птиците по дърветата отново подеха прекъснатата си песен. Мара остави ума си да се зарее. Уморена от тежестите на водачеството, напоследък често се замисляше дали да не съживи отново интереса на Хокану. Шинцаваи бяха укрепили отслабената си позиция в Съвета, като се присъединиха към Военния съюз на Алмечо, което правеше съюза Шинцаваи-Акома още по-желан. Радикалите в Партията на прогреса вдигаха достатъчно шум за обществена промяна в Съвета, за да мине несигурното поведение на партията на Синьото колело без коментар, но Мара усещаше, че се крои нещо по-голямо. Поне можеше да използва повода, за да измъкне от Хокану повече сведения.