Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Джиро остави мълчанието да продължи достатъчно дълго, за да покаже, че не се е уплашил, и с внезапна бодрост подхвърли:
— Великолепни новини от Достари. Пустинните хора и съюзниците им са разбити и империята ще може да се радва на мир по южната граница години занапред.
Десио се озърна към Първия си съветник, който дискретно го предупреди с жест. Джиро или се досещаше от сведенията на съюзниците си, че пустинните хора са действали под влиянието на Минванаби, или Анасати разполагаха с шпиони, прикрити също толкова хитро като агентите на Мара.
Едното куче изскимтя и водачът му го сгълча.
Господарят на Минванаби мълчеше.
— Ако не беше прословутият късмет на Акома, този триумф изобщо нямаше да е възможен — довърши Джиро, след което се постара да докаже, че също може да чака.
Небрежно отпуснат, Десио допи чашата си. Изслуша няколкото думи, изшепнати му от съветника, и отговори с безукорна официалност:
— Всяко действие, предприето в защита на империята, трябва да бъде похвалено. Или не мислиш така?
Джиро се усмихна хладно.
— Дългът на всеки владетел е да служи на империята. Естествено.
Разговорът беше на път да замре, но упоритостта на Инкомо измъкна темата от задънената улица.
— Чудя се как Текума гледа на бляскавата победа на Мара.
След като му подадоха нужната сламка, Джиро кимна учтиво на мършавия стар съветник и каза:
— Ние, Анасати, се оказваме обвързани с труден курс, тъй като кръвната връзка с наследника на Мара налага придържане към цели, които донякъде съвпадат с интересите на Акома.
— И? — окуражи го Инкомо и погледна накриво господаря си, за да му напомни правилата на гостоприемство, та да предложи нещо на госта си. Десио се подчини с намусено махване с ръка.
Джиро прие плодова напитка, същата като избраната от Господаря на Минванаби. Отпи, избута назад лъскавата си кестенява коса и зарея поглед в далечината.
— Неестествено е това състояние да продължи дълго, разбира се. — Държането му стана обезоръжаващо непринудено. — Споделям напълно загрижеността за племенника ми, но нека да говоря откровено. — Забави се, за да отпие отново, а заинтригуваният Десио се наведе напред. Джиро продължи: — Машата на Аяки има твърде малко приятели, за да оправдае такъв опасен курс за Анасати. — Помълча, за да им остави време за размисъл.
— Тъй че ако племенника ми го сполети беда, бих го разбрал. Баща ми е по-малко склонен да се огъва пред капризите на съдбата, но двамата с брат ми виждаме нещата различно.
Тук на Инкомо се наложи да пипне господаря си по ръката, за да му напомни да не издава прекален интерес. Но станеше ли дума за Мара, Десио изгубваше всякакво чувство за такт.
— Ако съдбата премахне един племенник от този живот…
Тънкият кристал звънна, щом Джиро остави чашата си на подноса. Кучетата изскимтяха, усетили сякаш напрежението на хората.
— Трябва да те поправя — каза хладно синът на Анасати. — Аз и брат ми почитаме баща си и сме предани и любящи синове. Докато Текума е жив, ще се подчиняваме на желанията му безпрекословно! — Натъртването на думата даваше ясно да се разбере: Джиро не лицемерничеше. Ако баща му заповядаше, щеше да се бие и дори да умре в защита на Мара. — Но — деликатно добави той, — ако жената я сполети нещастие, а момчето оцелее, милорд баща ми не е длъжен да се чувства обвързан да отмъщава.
Веждите на Десио се вдигнаха. Той изгледа госта си и видя у него траен, горчив гняв. Една мисъл го порази и той се наведе към Инкомо.
— Той наистина я мрази!
Първият съветник на Минванаби кимна едва забележимо.
— Лична вражда, изглежда. Продължи внимателно, господарю. Готов съм да се обзаложа, че момчето е тук, без баща му да знае.
Десио отхапа от сладкото руло и отвърна наглед незаинтересовано:
— Идеите ти са интересни, но неосъществими. Моят дом се е заклел на Червения бог, че родословието на Акома трябва да бъде унищожено.
Джиро взе резенче студено месо. Не го лапна, а само го опипа замислено.
— Чух за жертвената ти клетва. Разбира се, ако Мара е мъртва и нейното натами е счупено и погребано, малкият наследник ще е владетел без никакви ресурси. — Разкъса месото с нокти. — Лишен от дом и верни воини, Аяки би имал само семейството на баща си, което да го приюти. Навярно ще е призован да се закълне във вярност на Анасати.