Слуга на Империята

Любопитството му се изостри. Весларите подкараха баржата към брега, а Десио нареди на Ириланди да строи воините да застанат мирно.

Съдът на Анасати се чукна леко в ръба на кея. Роби на носа и кърмата скочиха на брега, за да вържат въжета. А от кафеза се чу странно глухо ръмжене. Там явно бе затворено някакво зло животно. Десио, запален ентусиаст по Имперските игри, които включваха битки на зверове и воини, изпъна врат да види по-добре, но сръгването на Инкомо му напомни за полагащото се благоприличие.

На кея вече слизаха войници в червено-жълтата броня на Анасати. Сред тях, облечен в кадифен халат, обшит с речни перли, слезе Джиро и поздрави домакина си с изящен поклон. Беше малко по-голям от Десио, определено по-спокоен и спазваше стриктно формите на протокола.

— Добре ли си, лорд Десио?

— Добре съм, Джиро от Анасати. — Присвил очи, Десио отвърна с полагащия се въпрос: — Баща ти добре ли е?

— Много добре, милорд. — Този път от големия кафез изригна по-силно и по-свирепо ръмжене. По устните на Джиро пробяга й надменна усмивка и той си пое дъх, за да продължи отегчителния формален ритуал с поздравленията.

Но Десио изгуби търпение и решен да разбере що за звяр карат в кафеза, избълва припряно:

— Щастлив съм да заявя, че всички във фамилията ми също са добре.

Освободен от протокола, Джиро погледна доволно Инкомо, който излъчваше силно раздразнение, но в този момент беше безсилен да се намеси.

— Благодаря — каза синът на Анасати. — Милорд Десио е така добър да приеме нечакан гост. Извинявам се за грубостта си, но случайно се озовах във вашия район и ми се стори, че ще е полезно да поговорим.

Нещо задраска с нокти по дъските на кафеза и робите на баржата се размърдаха притеснено. Десио запристъпва от крак на крак: дошъл беше моментът или да покани госта си вътре за освежителни, или да го отпрати веднага. Раздразнението му, че трябва да почете сина на свой враг, се бореше с любопитството му.

Докато Десио се колебаеше, Джиро пое инициативата.

— Милорд, нямах намерение да злоупотребявам с гостоприемството ти. Карам същества, които не обичат движението на баржата. Добре е за мен, а още по-добре за тях, ако можем да поговорим тук.

Лицето на Десио го засърбя от избилата пот. Джиро може би можеше да мине и без студена напитка, но Господарят на Минванаби предпочиташе да не се мъчи. Махна великодушно на госта си и на цялата почетна гвардия на Анасати.

— Влез и да седнем някъде, където няма да ни се налага да говорим припряно. — И когато гостът му погледна загрижено към кафеза, добави: — Ще наредя на слуги да преместят зверовете ти на сянка, за да не страдат.

Джиро се поколеба. Изправен пред избора или да откаже учтивата покана на по-високопоставен, или да признае опасението си от гостоприемството на враг, което щеше да му донесе срам, той опипа колана си от лъскави раковини и заяви: