Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Това е съобщението, което намерих под леглото на Крисп. В Аквилея.
Елена впива безмилостния си поглед в мен.
— И от кого е то?
Поглеждам.
— Мъж на име Секст Марций.
— Откъде?
— Рим.
— А знаеш ли…? — Тя отправя въпроса до мен, но аз съм резонаторна дъска. Думите са отправени към друг в стаята. — Знаеш ли къде е бил Секст Марций през последните шест месеца?
Никой не смее да отговори.
— В Испания.
Обхванат съм от силно, неуправляемо треперене; толкова диво, че чакам да припадна. Никой не забелязва — или ако са го видели, не ги интересува. Устата ми е пресъхнала и сърцето ме пробожда; отчаяно искам да пийна нещо.
Фауста се опитва да го омаловажи.
— Значи писмото е било подправено — добре. Това означава, че можем да имаме доверие на легионите. Обаче Крисп не е знаел това.
— Не е знаел, че е в неговата стая. Никога не е чел това писмо.
Бузите на Фауста започват да почервеняват.
— Как можеш да говориш така? А какво ще кажеш за капитаните от гвардията, които се заклеха, че Крисп ги е подкупил, за да станат предатели?
— Говорих с тях. — Тонът на Елена е остър като куките в тъмницата. — Оттеглиха твърденията си.
Очите й пронизват като ками Фауста, която отвръща с яростно предизвикателство в погледа. Ако тези жени командваха армии, целият свят щеше да се разтърси.
Двете се обръщат към Константин, който е изслушал мълчаливо размяната на думи. Единственият признак, че изобщо чува, е, че всеки път, когато се произнася името на Крисп, той трепва.
Не продумва. Цялата стая затаява дъх.
— Какво става с Клавдий? — питам. Аз съм не по-малко изненадан от всички останали да чуя гласа си. Заради болката и замайването, които изгарят черепа ми, съм изгубил всяко усещане кое е уместно. — Фауста каза, че Крисп се опитал да го убие.
Всички очи се обръщат към трите момчета. Те са все още деца: дори Клавдий, най-големият, няма десет. Държат се гордо — майка им ги накара да осъзнаят ранга си още от раждането, но това надхвърля възможностите им. Констанс, най-малкият, се опитва да спре напиращите сълзи; Клавдий гледа майка си, молейки я мълчаливо да отговори вместо него. Той не поглежда Константин.
— Тя ни накара да го направим.
Не Клавдий е този, който го казва, а средният брат, Констанций. Той пристъпва напред с високо вдигната глава.
— Майка ни поряза ухото на Клавдий и ни каза да обвиним Крисп, когато дойде. — Поглежда към баща си и се запъва. — Не искахме да го направим.
В стаята се възцарява гадно мълчание. Лицето на Фауста се е смачкало като употребявана възглавница; Константин е толкова неподвижен, че се питам дали сърцето му не е спряло. Само Елена не е извадена от равновесие — очаквала го е.
— На колко години си? — обръща се тя към Констанций.
И той е внук на Елена, но не бихте го разбрали по презрението в гласа й.
— Почти на девет.
— Достатъчно голям, за да знаеш, че лъжата може да убива.
Той клюмва.
— Мама ни накара.
— А ако те накара да наръгаш баща си, докато спи, и това ли ще направиш?
— Не. — Това е първата дума, която Константин произнася и дори тя е изтръгната от него. — Не децата.
— Те са били съучастници.
— Те са твои деца — моли се Фауста на Константин.
Крисп също, мисля си аз.
— Крисп струваше колкото тримата заедно. — Елена мразеше това семейство, откакто бащата на Константин я заряза заради една от Максимиановите дъщери. Сега, в края на живота й, отново я бяха ограбили. Искаше да бъдат изтрити от лицето на земята.
— Покажи милост — умолява Фауста.
Тя трябва да знае, че животът й е свършил, но се бори като лъвица за котилото си. Хвърля се на земята, обгръща пурпурните обувки на Константин и започва диво да ги целува, което преминава в писък, когато Елена се приближава и я ритва в лицето. Родена е за доячка и на осемдесет още има сили. Фауста се търкулва настрани, кръв капе от устната й. А Константин още не може да помръдне. В продължение на един дълъг момент те се споглеждат, оковани един за друг като роби на потъваща галера. Фауста хленчи на пода, Елена диша тежко, Константин като статуя.
Неочаквано Констанс, най-малкият син, нарушава ступора. Той е едва на шест, с руси къдрици и бледа нежна кожа като на варварин. Момчето се втурва напред и обгръща краката на баща си.