Татко

Изваждам свещите и ги почиствам; татко продухва с уста дюзите на карбуратора; вони като гълтач на огън. Тази кола е не само огромна, но и всичките й части са напъхани на най-невъзможни места. С помощта на Пат откривам клемите и ги почиствам. Връщаме акумулатора на място и опитваме отново. Нищо! Опитваме пак, докато става очевидно, че свещите отново са намокрени.

Татко се опитва да се обади на Скарлиети, за да го предупреди, че колата му е във Филаделфия, но не може да се свърже с никого. Както обикновено всичко се обърква. Рита излиза на верандата с чадър на бели и сини райета. Приближава се и надзърта под капака. Питам се дали причината не е в неправилното регулиране. Но как е възможно да излезе от строя само за една нощ? Рита била чела някъде, че когато всичко е мокро и влажно и колата не може да запали, трябвало да се извадят всички части и да се изсушат на слаба фурна.

Зяпаме я, като че ли е откачила. Трудно ни е да си представим частите на автомобил във фурна, в която печем кексове или говеждо.

Но признаваме, че има известна логика. Освен това нищо друго не ни идва наум; до този момент бяхме опитали всичко. Отново изваждаме свещите, освобождаваме бобината, кабелите от свещите до делкото, самото делко, кондензатора и четките за динамото; сваляме капачката на делкото. Поставяме всички тези части върху алуминиево фолио и ги набутваме във фурната й.

Печем ги в продължение на петнайсетина минути; според Рита това е времето, необходимо за изпичане на сладкиши; изваждаме ги. Не само са сухи, но са и нагорещени до червено. Изпиваме по още една чаша кафе, докато се охладят. Пат остава. Заявява, че тук му е по-интересно, отколкото в лабораторията.

Татко е много по-спокоен, отколкото е бил месеци наред. Намира се в родния си град; вероятно и географията, и геологията тук — абсолютно всичко въздейства върху тялото така, че човек да се чувства най-добре в родния си град. Може би и ефектът на Кориолис на дядо има нещо общо с това; тялото е хидравлична система, не може да не го признае човек, когато се замисли по този въпрос. Трябва да попитаме Пат.

Той обяснява някои от решенията, които са взели по въпроса какво да гравират със злато на следващия сателит като съобщение за разумните същества в Космоса. Много е сложно, но ми напомня за бутилките с бележки, които хвърлях в океана като дете.

След като частите изстиват, отново ги монтираме, поставяме акумулатора и завъртаме ключа. Двигателят моментално започва да работи. Поздравяваме Рита и танцуваме подред с нея. Поне това е извинението. Налага се да смени дрехите си — изцапали сме с грес роклята й. Дъждът спира, слънцето сипе жар върху главите ни, отново е горещо и влажно.