Един от нас
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стойчо Драгнев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Един от нас». Краткое содержание книги:
Ако искат, те могат да дойдат отново, съвсем скоро и в различни форми. Но предпочитат да стоят надалеч. Това е избор, който ние ще трябва да направим някога през годините. Има много малко граници, които не могат да бъдат пресечени — въпросът е кога ще предприемем първата стъпка.
Най-накрая говорих с родителите на майка си, отидох в Мрежата да ги видя. Разговаряхме дълго време, а няколко дни по-късно майка ми се обади, за да ми каже, че адресът им вече не отговарял.
За всички ни настъпва момент да се върнем към невидимото, но за мен той още не е дошъл.
Тук ми харесва.
Това ми каза мъжът с тъмния костюм, но кой знае каква част от всичкото е истина? С боговете човек никога не е сигурен. Те си имат свои странни планове. Ако бях индуист, будист или хопи, може би щях да ви разкажа тази история по малко по-различен начин и с някои други имена, но по същество, щеше да бъде същата.
След това той допи фрапучиното си, попита ме дали имам нещо против да платя, стана и си тръгна. Не свалих поглед от него, докато не се сля с тълпата, докато не стана частица от потока забързани люде, всеки от които вървеше по своя път. Може би той ще седне някой път зад вас в закусвалнята и вие няма да разберете, че е там, или ще чуете стъпки зад ъгъла някоя нощ и не ще осъзнаете кой е минал. Може би дори ще го видите някой ден и ще го погледнете в лицето, но сега то много прилича на нашите лица и едва ли ще попитате за името му.
Реших да не се връщам в Грифит, макар че си прибрах телефонния секретар и посудата. Взех си под наем една малка къща във Венис, недалеч от мястото, където навремето живеехме с Хелена. Тя е приятна и сега имам повече от необходимото количество електрически прибори, макар че някои от тях все още понакуцват, а процесорът за храна реши да носи бандана. Чувам ги понякога, събрани в малките часове в кухнята, как преживяват отново и отново своята победа. Нощем не заключвам входната врата. Сигурен съм, че ако някой се опита да ограби този дом, ще се натъкне на такъв яростен отпор, какъвто никога не си е представял, че може да съществува.
Извадих старите ни неща и сега ги държа в кашони във всекидневната. Засега няма да ги разопаковам. Не искам да насилвам късмета си. Всъщност прерових това-онова и открих нещо доста странно. Намерих украсената кутия, в която трябваше да бъдат петте камъчета, ала тях ги нямаше.
Реших да вярвам, че две са били за Дек и Лаура, едно за Травис, а другите — за Хелена и мен.
Затова, въпреки че минаха три седмици, все още очаквам да видя Хелена отново. Разпитах навсякъде, разбрах, че не е ходила с онзи мъж, както твърдеше. Мога само да предполагам, че тази лъжа е някакъв ход в моя полза, за да ме предпази и да осъществи по-леко повторното ни запознанство. Та тя дори си създаде главоболието да проведе фалшив телефонен разговор с него! Но не успя да излъже майка ми, макар да заблуди мен.
Сега ми липсва. Наистина. Не от гняв, или защото искам да си отмъстя, или да поправям миналото, а просто защото искам да я видя пак. Знам, че е някъде там, навън, или може би някъде вътре, където въздухът е с цвят на патина. Надявам се, че там, където е сега, времето не означава нищо и тя ще се върне, когато се почувства добре и бъде готова. Струва ми се, че понякога я усещам, но тя закачливо не ми позволява да я докосна. И с всяка изминала минута се приближава и набира скорост и сили, за да ме отвлече и освободи.
Утре ще си напъхам някои неща в една чанта, ще се кача на колата и ще подкарам надолу по Баха. Ще се настаня в „Квинтас Папагайо“, ще събера от брега дърва за огън, след това ще взема душ и ще се разходя из Енсенада. Ако тръгна достатъчно рано, ще пристигна, още докато улиците гъмжат от туристи, които си купуват парцалки, джунджурии и керамични животни, а небето над пристанището е пълно с птици, които се карат за остатъците от риба. Ще имам достатъчно време да се помотая поне час на следобедното слънце, което припича толкова силно, че в маранята морето и сушата се сливат.
Може би по-късно, когато светлината започне да се променя и тълпите се поразредят, ще започна да чувствам нещо, може би отново ще повярвам в нощите на сенките и на далечните гласове. И може би, докато вървя по улиците към „Хусън“ покрай тъмните витрини на магазините, ще открия оня ъгъл, който винаги съм търсил, ще завия и тя ще бъде там.